ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО Е РЕВОЛЮЦИЯ ЗА БЪЛГАРСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
Интервю на Председателя на Центъра за оценка на въздействието на законодателството пред Bloomberg TV Bulgaria Истинска революция настъпи в българското законодателство, след като се прие, че законопроектите, които депутатите внасят, вече няма да бъдат разпределяни за разглеждане и гласуване в парламентарните комисии, ако нямат аргументация и оценка на въздействието. Това обяви Тони Димов от Центъра за оценка на въздействието на законодателството в предаването Клуб Investor с Ивайло Лаков по Bloomberg TV Bulgaria. Промяната влезе в сила на 4 ноември, но реално ще заработи на 7 ноември. Експертът разграничи мотивите от оценката на въздействието, като посочи, че мотивите съдържат субективните доводи на своите вносители, а оценката на въздействието е научно обоснована и безпристрастна. Димов цитира изследване на Националния център за изучаване на общественото мнение, в което се посочва, че за периода на действие на сегашното Народно събрание – от 2014 до август 2016 – само 6% от внесените 511 законопроекта отговарят на минималното изискуемо съдържание за мотиви. „Конкретни цели за постигане са посочени в 70% от законопроектите. При 96% от тях липсва изследване на ефективността и последваща оценка на действащото право. Само при 15% има позоваване на експертиза или оценка“, каза още експертът. За периода 2010 – 2015 има едва 8 официално възложени от изпълнителната власт оценки на въздействието. Цялото интервю можете да видите тук.
ОЦЕНКАТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА РЕГУЛИРАНЕТО Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ОТ ДНЕС 4 НОЕМВРИ 2016
От днес България се присъединява към семейството на над 30 – те държави от европейския континент, повечето от които членки и на Европейския съюз, които са възприели под една или друга форма оценката на въздействието като механизъм който позволява вземането на решения по регулиране да бъде основано на доказателства. От днес българският законодателен процес започва да функционира по различен начин от досегашния, който до голяма степен носеше белезите на епохата от преди 10 ноември 1989 г. Оценката на въздействието създава нов порт към данни, информация и експертиза, към който законодателният процес може директно да се включи и да стане по-обективен, по-безпристрастен и да започне да произвежда по-добро регулиране. От днес законодателната дейност става и по-демократична, защото се открива за обществото. При разработването на законопроектите субектите с право на законодателна инициатива ще са длъжни да обявяват своите намерения в рамките на един 1-месечен прозорец, отворен за мнения, предложения и препоръки на техните потребители – гражданите и обществото, с които те ще следва да се съобразяват, чрез задължителните обществени консултации. Това, освен че прави по-прозрачен процеса, повишава легитимността на вземаните решения по регулиране и създава предпоставки за по-добро правоприлагане. От днес се полагат основите на едно по-качествено българско законодателство. Оценката на въздействието, освен че е източник на надеждна информация, доказателства и експертиза има сериозен систематизиращ и дисциплиниращ ефект спрямо законодателството. Тя изисква ясно дефиниране на проблемите, задаване на цели и поставяне на резултати за постигане пред нормативните актове с ясни срокове и индикатори за успех. На базата на тях, в определен срок след като тези актове са действали, законът изисква извършването на последваща оценка на въздействието, чрез която да се измери прогреса, успеваемостта и резултатността на въведените актове и която да препоръча тяхното оставяне в сила, изменение или отмяна. Да си пожелаем успех!
ИЗМЕНЕНИЯ В ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ВЪВЕЖДАНЕТО НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
На 1 ноември 2016 г. Парламентът прие изменения и допълнения на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отразяващи въведената със Закона за нормативните актове задължителна оценка на въздействието на законодателството. От 4 ноември 2016 г., когато и Законът за нормативните актове и Правилникът влизат в сила, към законопроектите, внесени в НС от Министерски съвет, освен мотиви и предварителна оценка на въздействието, ще следва да се прилагат: а) справка за съответствие с европейското право – при хармонизация; б) справка за отразяване на получените становища по съответния законопроект; в) справка за съответствието с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека. Когато законопроектите се внасят в НС от народни представители, предварителната оценка на въздействието ще сe извършва съгласно методология, приложена към правилника. Законопроект, към който не са приложени мотиви, предварителна оценка на въздействието и/или необходимите справки, няма да се разпределя от председателя на Народното събрание за разглеждане от парламентарните комисии до отстраняване на нередовността. За всеки законопроект ще се образува информационно досие, което отразява процеса на обсъждане на проекта в Народното събрание и ще се попълва служебно до приемането или отхвърлянето му. Народните представители могат да правят писмени предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване законопроект или изработения общ законопроект в 7-дневен срок от приемането му, съответно от предоставянето му на народните представители, които се аргументират съгласно методологията за предварителна оценка, приложение към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Извлечение от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание със съответните промени можете да намерите тук.
ДЪРЖАВАТА СЕ ПОДГОТВЯ ЗА ОЦЕНКАТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
На 21 и 22 октомври 2016 г. Институтът по публична администрация организира семинар на тема „Оценка на въздействието – българския и международен опит в оценяването на публичните политики” като част от подготовката на държавата за оценката на въздействието, която става задължителна от 4 ноември 2016 г. Участниците в него бяха приветствани от заместник министър-председател по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи г-жа Румяна Бъчварова. Те бяха запознати и с готовността на администрацията на Министерски съвет за стартиране на процеса по извършване на оценки на въздействието от г-н Красимир Божанов – директор на дирекция „Модернизация на администрацията”. Центърът за ОВЗ, представляван от своя председател Тони Димов, имаше шанса да представи процеса по възприемането и въвеждането на оценката на въздействието в България, както и предизвикателствата и перспективите пред нея след 4 ноември 2016 г. Служители от Агенцията за по-добро регулиране и Министерството за бизнес, енергетика и индустриална стратегия на Великобритания запознаха участващите в проявата с практиките по извършване на оценка на въздействието в тяхната държава. На семинара бяха представени и практическите аспекти и добри практики в последващата оценка на въздействието на Европейския парламент.
Д-Р ТОНИ ДИМОВ: ДЪРЖАВА ОТ ХИТЪРПЕТРОВЦИ НЕ НИ ТРЯБВА
Интервю с председателя на Центъра за оценка на въздействието на законодателството във вестник Труд – Г-н Димов, след броени дни Законът за нормативните актове влиза в сила и оттам нататък всеки проектозакон ще се внася с оценка на въздействието му, а не само с добри пожелания. Вие нарекохте това „революция“. Ако тя победи, депутатите и другите правоимащи ще спрат да коват закони за щяло и не щяло, нали? Но ако остане на хартия? – Окончателното приемане на измененията в Закона за нормативните актове (ЗНА), с който се въвежда задължителната Оценка на въздействието на законодателството (ОВЗ) съвпадна с датата, на която България отбелязваше 140 години от априлското въстание. Ние нарекохме това революция за нормотворчеството не защото има съвпадение в датите, а защото е факт. Има поне пет законопроекта от последното десетилетие, с които се предлага подобно нещо. Всички те са спирали на определен етап от обсъждането и не са стигали до успешен край. Ние експертите, представители на МС, на НС, на неправителствените организации и на академичните среди, които участваме в този процес от 2013 г., имахме шанс да успеем, защото получихме политическа подкрепа за приемане на промените. Неслучайно нашите западни колеги нарекоха процеса „регулаторна реформа в България“ – защото става дума за промяна на мисленето, на подхода към регулирането, на отговорността на регулираните и регулиращите. А ние в Центъра за оценка на въздействие на законодателството го нарекохме „новост в нормотворческия процес“ или „регулаторна иновация“, което е популярното название в Европа. Става дума за един стриктен алгоритъм от стъпки и етапи, който поставя ясно измерими обективни предели на нормотворческия процес. Чрез ОВЗ методите на няколко науки – право, социология, икономическа теория и др. заработват в синхрон, за да оценят даденостите на средата и съществуващите проблеми, да прогнозират тяхното развитие, да предложат разрешения, да сравнят алтернативни варианти и да стигнат до разрешение, което е най-добро за всички. – Кои са тези „всички“? – Това не са всички министерства или всички депутати, или всички членове на една управляваща партия. Това е индивидуалният интерес, защитен през призмата на публичния, намирането на оптималното решение и за заинтересованите лица и групи, и за държавата, и за обществото като цяло. Всичко това се извършва не за да обезсмисли или замести решението на властимащите, а за да го направи информирано, обосновано, прозрачно и адекватно на действителността. Законите се приемат, за да уредят основни обществени отношения, които се „поддават на трайна уредба“, а не за щяло и нещяло, както вие се изразихте. Има ли регламентиран списък на обществени отношения, които следва да се уреждат със закон? Отговорът е не. В Конституцията са предвидени около 40 хипотези, но тази уредба е твърде обща и неизчерпателна. Има ли списък от критерии, по които се определя кои обществени отношения са основни и кои неосновни? Отговорът отново е не. Кои са отношенията, податливи на трайна уредба в днешния динамичен свят? Това е още по – трудно установимо. – Е, и? – Следователно народните представители имат компетенции относно собствените си компетенции при упражняването на най-важната власт в държавата – законодателната. Нейните обективни предели са толкова широко формулирани, че на практика тази власт е неограничена – това не е само мой извод. ОВЗ ще започва от въпроса: необходима ли е държавна регулативна намеса за разрешаване на даден проблем, или не? Ако „да“, в каква форма да е тя – закон, подзаконов нормативен акт или ненормативен акт? Досега такива въпроси почти никога не са се задавали в нормотворчеството ни. – Но нали и досега проектозаконите се внасяха с мотиви към тях? – Да, но по данни на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) само 5-6% от внесените в Народното събрание законопроекти отговарят напълно на изискванията за съдържание на мотивите. През последната парламентарна сесия в мотивите на нито един законопроект не са включени резултати от изследвания на ефективността на съществуващата законова уредба, а камо ли научна експертиза. Мотивите към законопроектите се свеждат до субективните публични доводи на депутата – защо трябва да се приеме неговият законопроект. Какво реално стои зад тях – лични, семейни, несемейни, партийни, икономически или други интереси – това ние няма как да знаем. ОВЗ е точно обратното на субективизма – безпристрастен анализ на прозрачно събрани доказателства, оценени по експертен начин чрез безспорни научни методи. Един депутат от управляващите по време на обсъжданията в правната комисия ме попита: какво ще стане, ако е налице противоречие между мотиви и ОВЗ? Отговорих му: ОВЗ няма как да замести вашата воля. Решението е ваше, чрез ОВЗ то може да стане по-информирано и по-качествено. Отговорността също е ваша. Ако въпреки отрицателните заключения на ОВЗ, вие наложите вашето решение и след 3 или 5 години се окаже, че от него са произтекли повече загуби, отколкото ползи, вие ще отговаряте. – Не съм чула досега някой депутат да е отговарял за някоя глупост в някой закон, който е прокарал. – След влизането в сила на задължителната ОВЗ всеки потенциален инициатор на законодателство ще е наясно, че преди да внесе готовия нормативен текст трябва да измине дълъг път на обосноваване на необходимост, потребности, ползи и разходи, силни и слаби страни, заплахи и възможности, рискове и въздействия. Знаейки това, той би трябвало да се откаже от произволното законодателстване, от волунтаристичните решения по регулиране. В това е превантивната роля на ОВЗ. Базисно правило в ОВЗ е първо да се разгледа т.нар. „нулев вариант”, наричан още „не прави нищо” (do nothing) или „без действие” (no action) – да се прогнозира дали дадени проблеми не биха се разрешили от само себе си с течение на времето, без регулаторна намеса. За мен и хората от моето поколение, с които работим по темата, нулев вариант по отношение на ОВЗ не съществува. Ние няма да допуснем процесът да остане само на хартия. В това намираме смисъл да останем в България. – Чух ви да казвате: „От 4 ноември настава часът на истината“. Коя истина? Има една, която се знае от всички: че у нас депутатите и министрите обещават решение на всеки проблем със законова промяна. Така НК е променян 33 пъти от 10 г. насам, НПК – 43 пъти и т.н., но от това правосъдието не се
ТОНИ ДИМОВ: ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ГОТОВ НОРМАТИВЕН АКТ Е БЕЗСМИСЛЕНА
16.09.2016 Предмет на оценка на въздействието не са готовите нормативни актове, а предложенията за публични (наричани още управленски) политики, насочени към разрешаването на проблеми в заобикалящата ни среда или обществените отношения. Това е много важно уточнение, на което ние от Центъра за оценка на въздействието постоянно настояваме, настоявахме и когато проектът на ЗНА се обсъждаше в Парламента, но уви глава втора от него се нарича в нейния финален вариант „Оценка на въздействието на нормативни актове”. Предварителната оценка на въздействието на един готов проект на нормативен акт е безсмислена, предпоставена и предрешена. В държави като нашата, където нормативизмът все не е преодолян, където законът се ползва като основен и главен инструмент за регулиране на всякакви отношения, което е довело до неговото догматизиране и издигане в култ, където роенето на нормативни актове е довело до невиждано по големина и обем законодателство, първите няколко години от своето действие оценката на въздействието има ключова роля на механизъм за регулаторна превенция. Тя трябва да пречи на произволните решения за регулиране на всеки и на всичко чрез правни норми, на волунтаристичното законодателстване, на приемането на закони и изменения за щяло и не щяло. Ако оценката на въздействието бъде прилагана като оценката на въздействието на нормативните актове у нас има риск да бъде лишена от тази си функция, което означава, че очакваният положителен ефект от нея би бил значително ограничен.
ТОНИ ДИМОВ*: ОЦЕНКАТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО СТАВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ОТ 4 НОЕМВРИ 2016 ГОДИНА
Интервю 16.09.2016 Г-н Димов, от 4 ноември администрацията и депутатите трябва да внасят всеки законопроект с оценка въздействие. Има ли такава готовност? Романтичният период от въвеждането на оценката на въздействието (ОВ) в България приключи отдавна. Това беше времето, когато у нас идваха всякакви европейски и други чуждестранни експерти, казваха на управляващите колко хубаво нещо е ОВ, последните кимаха одобрително с глава и нищо не се случваше. Оптимистичният период от този процес също приключи на 20 април тази година, когато Парламентът прие окончателно Закона за нормативните актове, който предвижда задължителна ОВ за всички предложения за приемане на нови или за изменение и допълнение на съществуващи закони и кодекси, независимо от това кой е техен вносител – МС или отделен народен представител, както и предложенията за подзаконови нормативни актове на МС. Настъпва реалистичният период от процеса. От 4 ноември 2016 г. нататък тези законови изисквания влизат в сила и настава часът на истината. Така че на вашия въпрос, новото е че идва времето на реалното извършване на ОВ. Преди това трябва да бъдат приети подзаконовите и други нормативни актове, така както са предвидени в ЗНА. Трябва да се постигне и яснота относно въпросите свързани с методологията на извършването й – колко и какви инструменти ще бъдат прилагани в процеса на извършване на ОВ. И все пак как ще функционира ОВ, според Вас? Тук нещата се разделят на две, според двата вида субекти с право на законодателна инициатива според действащата у нас конституционната уредба. При МС към настоящия момент и като уредба и като практика изглеждат по-ясни защото има утвърдена процедура по планиране на решенията по регулиране, традиции по провеждане на междуведомствена съгласувателна процедура по проектите на нормативни актове и т.н. Още в самия ЗНА е предвидено, че правото на законодателна инициатива на МС се осъществява въз основа на законодателна програма, а приемането на подзаконови нормативни актове – въз основа на оперативна програма, като и двете програми се приемат от МС за 6-месечен период. Това е абсолютно в унисон с европейската практика на ОВ, където ОВ без планиране на политиките просто не може да съществува. В момента на официалния портал на МС за обществени консултации е публикувана за обществена консултация Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, която ще се прилага от МС. Самият начин на изработване, окомплектоване и публикуване за консултация на наредбата заслужава адмирации, поради факта, че чрез него се черта и демонстрира добрата практика, която след 4 ноември 2016 г. ще е задължителна. Наредбата е съпътствана от ОВ, изготвяна за самата нея, от документ за консултация който да улеснява всички желаещи да се включат в обществената консултация и от други относими към нея документи. Освен рамката за обхвата и методологията, която наредбата дава, чрез нея се определят и основните образци на документи – за частична предварителна оценка на въздействието и на консултационен документ, които ще бъдат използвани в практиката. Срокът на консултацията, посветена на наредбата още не е изтекъл, но по всичко личи че това ще бъде един ясен и подходящ за целите за които се създава подзаконов акт, който ще служи при практическото извършване на ОВ. А какво става в НС? Това е по-интересният въпрос защото ОВ по отношение на идеите за промени в регулирането на отделните народни представители е нещо наистина много ново и непознато. По закон НС е компетентно само да определи методология за извършване на оценка на въздействието на проектите на закони и кодекси, внасяни от народните представители. Това трябва да стане или с Правилника за организацията и дейността на НС или с друг акт на НС. Оттам понастоящем няма много информация какво точно се случва. Кой всъщност има задължението за извършване на ОВ? Законът казва съставителят на проект на нормативен акт извършва ОВ. Забележете не субектът с право на законодателна инициатива, а съставителят. Това е смисъла на предварителната ОВ, която започва на най-ранен етап от цикъла по формулиране на политики – в зародиша на идеята. При законодателна инициатива на МС това е може да е всяко отговорно лице от отделно министерство, което при осъществяване на своите правомощия е идентифицирало проблем в наблюдаваната от него сфера от обществения живот и е стигнало до идеята, че този проблем следва да се реши чрез някаква намеса от страна на държавата – чрез публична политика. Преди да предложи каквито и да било актове или мерки за разрешаване на проблема това лице трябва да организира извършването на ОВ, която по безпристрастен, обективен и експертен, включително чрез провеждането на обществена консултация, начин трябва да установи налице ли е наистина този проблем и да оцени вариантите за неговото разрешаване. Ако ОВ посочи, че това трябва да стане с нормативен акт, проектът на този акт, съпътстван с ОВ и резултатите от консултациите, дискусиите и т.н. следва да бъде изпратен на МС за съгласуване или приемане. По идентичен начин народният представител, идентифицирал проблем в някоя от областите на обществения живот, преди да внесе готов проект на нормативен акт следва да организира извършването на ОВ за да получи основано на доказателствата експертно заключение относно проблема и вариантите за неговото разрешаване. Кой на практика ще извършва ОВ? Забележете, че на всякъде казвам, че съставителят или депутатът следва да организира извършването, а не да извърши ОВ. Оценката е сложен и комплексен механизъм, включващ много и различни инструменти за изследване и анализ на публични политики, който изисква интердисциплинарна експертиза и опит. Ако частичната ОВ е възможно да бъде извършена от едно лице – депутат или експерт от администрацията, цялостна ОВ от едно лице не може да бъде извършена. Явно при всички случаи ще следва да бъде използвана външна експертиза преди всичко на хора запознати с методологията на ОВ и след това на юристи, социолози, икономисти, тесни специалисти според спецификата на политиката и други. Тук на помощ следва да са двете звена за ОВ към НС и МС, които се предвиждаше да бъдат създадени още по време на обсъждането на проекта на ЗНА. Те следва да имат спомагателни, методологически и унифициращи функции. Тези звена трябва да оказват помощ винаги когато съставите се обърне за тях във връзка с извършването на ОВ, при необходимост от експерти, данни и т.н.
КАУЗАТА „ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО”
В разгара на лятото в София се проведе Кръгла маса на тема „Оценка на въздействието на законодателството“, организирана от Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР) и Съвета за административната реформа към Министерски съвет. Участниците в проявата бяха приветствани от секретаря на Съвета за административна реформа г-н Антон Герунов – началник на политическия кабинет на заместник министър – председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи и от г-жа Елеонора Николова – и. д. директор на БОРКОР. Кръглата маса беше един от първите форуми на високо ниво, на който бяха представени предизвикателствата и перспективите в българския нормотворчески процес след обнародването на Закона за нормативните актове, който урежда задължителната оценка на въздействието на законодателството, оценката на специфичните въздействия и очакванията свързани с неговото влизане в сила на 04.11.2016 г. Центърът за оценка на въздействието на законодателството беше представен на проявата от своя председател Тони Димов. Една от най-въздействащите презентации беше тази на г-н Искрен Иванов – главен експерт в Дирекция „Модернизация на администрацията“ в администрацията на Министерски съвет, който говори за Каузата „Оценка на въздействието”, части от която публикуваме тук. [Best_Wordpress_Gallery id=“6″ gal_title=“Cause RIA“]
НОВА СТАТИЯ НА ТОНИ ДИМОВ В DE FACTO LEGAL
Обучете или сменете този съдия* – Част ІІ Тони Димов, юрист, доктор по право, Председател ня Центъра за оценка на въздейтвието на законодателстото (www.ria.bg) Преди няколко месеца, в средата на юни 2016 г., вие – приятелите, колегите и съмишлениците от de facto legal (DE FAKTO) бяхте първите, с които споделихме болките и чувството си за безправие, създадено от български съд при процедурата за регистрация на едно обикновено, без никаква правна и фактическа сложност, сдружение с нестопанска цел, определено за извършване на дейност в обществена полза, учредено от няколко български общественици, професори и преподаватели по икономика и право. Сега искаме отново вие да сте първите, с които да споделим радостта си и чувството, че все пак у нас има справедливост. Да, чувство на радост, че си успял да помогнеш след много време и усилия една процедура да бъде доведена до успешен край. Може да звучи абсурдно или жалко, но това е реалността. Време е за продължението на нашата сага „Обучете или сменете този съдия” с Обучете или сменете този съдия – част ІІ. Освен до Вас, през дългия период на безправие, в който процедурата по регистрацията на въпросното сдружение изпадна, ние подадохме сигнали относно случая и до „компетентните” институции като министерството на правосъдието, Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, Инспектората към Висшия съдебен съвет и други. „Компетентните” в кавички, защото за всички беше ясно, че докато има възможност за обжалване, спорът е висящ и никой няма да се ангажира с конкретно становище. От Централния регистър на ЮЛНЦ ни помогнаха с данни и информация. Единствено от министерството на правосъдието и то неформално ни насърчиха да обжалваме и да се борим до край за защита на правата на човека у нас. Това и сторихме. Обжалвахме постановения в началото на месец юни 2016 г. от съдия Лилия Илиева отказ за регистрация на сдружението. В рамките само на два работни дни Софийският апелативен съд отмени отказа и постанови незабавно вписване на сдружението, така както то беше първоначално заявено. САС твърде с деликатно и „колегиално” не се произнесе по поставените от нас генерални въпроси – защо съдия Илиева не прилага правилния процесуален закон, защо неточно прилага материалния закон и защо не зачита правния обичай и съдебната практика, натрупана през последните 15 години. На безпардонния „мотив” на Илиева, с който бе оставила производството без движение – „сдружението не е никакъв институт”, апелативният съд отговори, че „липсва законов акт, който да определя наименованието „институт“ като присъщо единствено на определи правни субекти с обособено качество, поради което наименованието на сдружението не е подвеждащо.” Как да не се радваме, че в крайна сметка справедливостта възтържествува… Дотук, обаче, свършва радостта и хубавата част от сагата. За нас останаха открити и неотговорени много въпроси, които ще зададем и тук: 1. Трябва ли съдът да познава процесуалния закон? Защото в конкретния случай съдия Лилия Илиева вместо да прилага специалните правила на Глава 55 „Вписване на юридически лица” на ГПК неправилно прилагаше чл. 540, вр. с чл. 129, ал. 3 от ГПК, които уреждат правилата за проверка на редовността на исковата молба? И каква следва да е съдбата на съдия, който не познава и не прилага правилния процесуален закон? 2. Трябва ли съдът да познава материалния закон? Защото в конкретния случай и двата пъти, когато съдия Лилия Илиева се е позовала на материалния закон, за да постанови своя отказ – на чл. 3, ал. 3 и чл. 7, ал. 2 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел е прилагала закона неправилно? И каква следва да е съдбата на съдия,който не познава и не прилага правилно материалния закон? 3. Трябва ли съдът да познава съдебната практика и да спазва правния обичай? Защото в конкретния случай, на нашите доводи, че над 15-годишната практика по прилагане на Закона за юридическите лица с нестопанска цел е довела до това, че само в регистъра към Софийски градски съд са вписани над 340 юридически лица с нестопанска цел с наименованието институт, а в регистъра към Министерство на правосъдието на общественополезните юридически лица с нестопанска цел институтите са над 150, съдът бе отговорил следното: „Аргументите му, че имало много регистрирани юридически лица с нестопанска цел с „институт” в наименованието също не следва да бъдат споделени. Ако една грешка е била допусната, тя не следва да бъде мултиплицирана до безкрай…”? И каква следва да е съдбата на съдия, който не познава съдебната практика, отказва да се съобрази с нея, когато му бъде посочена и не спазва правния обичай? 4. Обществено приемливи и съвместими ли са с общоприетите морални норми и етични изисквания към българските магистрати изрази в официални актове на български съд като тези, употребени в „мотивите” на съдия Лилия Илиева по конкретния казус: – „сдружението не е никакъв институт.” – „От обяснението на молителя нищо не се разбира, освен че настоява за незаконосъобразното си наименование …”; – „Тази „мисия” е развита в шест цели, които на хартия изглеждат много добре …”; – „Поведението на молителя говори, че той не е толкова загрижен за бъдещето на малките и средните предприятия у нас, колкото за своята „разпознаваемост” от Европейската комисия” и други? И каква следва да е съдбата на съдия, който си служи с подобни изрази в своите официални правораздавателни актове? 5. Допустимо ли е днес в 21-ви век в България регистрацията на едно сдружение с нестопанска цел – при подобна ясна и изчерпателна правна уредба и при липсата на каквато и да е практическа и правна сложност – да отнема повече от пет месеца и кой следва да носи отговорност за подобно лошо и забавено правосъдие? Повечето от тези въпроси са риторични. В случая, обаче, на практика един съдия по недопустим от морална и професионална гледна точка начин зачерква и отрича съществуването на основни права на човека, каквото е това на свободно сдружаване. От тази гледна точка горните въпроси могат да се сведат до един: България правова държава ли е или по-скоро е подобие на такава? Ако няма изградени елементарни гаранции за опазване и защита на правата на човека, ако съдът пречи, бави и обижда хората, които искат да им съдейства да се сдружат по предписания от закона ред, справедливостта и правовостта в държавата, върховенството на правото и гражданското общество са просто думи, записани на хартия дори и тя да е озаглавена Конституция или теоретични понятия в главите на юристите, специализираните журналисти или на учените, творящи в областта на правото. Според нас, крайно време е в България да се създаде един интегриран специализиран защитен механизъм във
НОВО МЕЖДУИНСТИТУЦИОНАЛНО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПО-ДОБРО ЗАКОНОТВОРЧЕСТВО МЕЖДУ ЕП, СЪВЕТА НА ЕС И ЕК
На 13 април 2016 г. Европейската комисия обяви новото Междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество, сключено между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия. В глава ІІІ от него са посочени трите основни инструмента за по-добро законотворчество: оценката на въздействието, обществените консултации и последващото оценяване на съществуващото законодателство. Оценка на въздействието Трите институции се съгласяват относно важния принос, който оценките на въздействието имат за подобряване на качеството на законодателството на Съюза. Оценките на въздействието са инструмент, който помага на трите институции да вземат добре информирани решения, без да са заместител на тези решения в рамките на демократичния процес на вземане на решения. Оценките на въздействието не трябва да водят до неоправдани забавяния на процеса на законотворчество или да накърняват правомощията на законодателите да предлагат изменения. Оценките на въздействието следва да обхващат въпросите относно съществуването, мащаба и последиците от идентифицираните проблеми и да дават отговор на това дали е необходимо действие на Съюза. Те трябва да набелязват алтернативни решения и, където е възможно, потенциални краткосрочни и дългосрочни разходи и ползи, като оценяват икономическите, екологичните и социалните въздействия по интегриран и балансиран начин, с помощта както на качествени, така и на количествени анализи. Принципите на субсидиарност и пропорционалност трябва да бъдат спазват изцяло, както и да бъдат зачитани основните права. Оценките на въздействието също така следва винаги, когато е възможно, да изследват „Разходите при Не-Европа”[1], както и на въздействията върху конкурентоспособността и на административната тежест на различните варианти, като се обръща особено внимание на МСП (и Принципът„Мисли първо за малките”), аспектите на дигиталния пазар и териториалните въздействия. Оценките на въздействието следва да се основават на точна, обективна и пълна информация и да са пропорционални на обхвата и фокуса на оценяваните политики. Комисията Комисията ще извършва оценки на въздействието на своите законодателни и незаконодателни инициативи, делегирани актове и мерки за изпълнение, които се очаква да имат значителни икономически, социални или екологични последици. Инициативите, включени в работната програма на Комисията по правило ще бъдат придружавани от оценка на въздействието. В своя собствен процес на оценка на въздействието, Комисията ще се консултира възможно най-широко. Комитетът за регулаторен контрол Комитетът за регулаторен контрол към Комисията ще извършва обективни проверки за качеството на нейните оценки на въздействието. Окончателните резултати от оценките на въздействието ще бъдат предоставяни на разположение на Европейския парламент, на Съвета и на националните парламенти и ще бъдат правени публично достояние заедно със становищата на Комитета за регулаторен контрол към момента на приемане на съответната инициатива от Комисията. Европейският парламент и Съветът Европейският парламент и Съветът, при разглеждането на законодателните предложения на Комисията, ще вземат изцяло под внимание оценките на въздействието на Комисията. За тази цел, оценките следва да им бъдат представяни по такъв начин, че да се улесни разглеждането от Европейския парламент и Съвета на решенията за избор на варианти, взети от Комисията. Европейският парламент и Съветът, когато те считат това за уместно и необходимо за законодателния процес, ще извършват оценки на въздействието по отношение на техните предложения за съществени изменения към предложенията на Комисията. Европейският парламент и Съветът, като общо правило, ще вземат оценките на въздействието на Комисията като отправна точка при по-нататъшната им работа. Дали едно изменение е „съществено” или не, това следва да бъде определено от самата институция, която предлага това изменение. Европейският парламент, Съветът и Комисията Комисията може по своя собствена инициатива или по покана на Европейския парламент или на Съвета да допълва своите оценки на въздействието или да извършва допълнителни аналитични дейности, ако счете това за необходимо. Когато прави това, Комисията следва да взема предвид цялата налична информация, достигнатият етап от законодателния процес и необходимостта да се избегнат ненужни забавяния в този процес. В този контекст, съзаконодателите следва да вземат предвид изцяло всички допълнителни разработки и предложения, предоставени от Комисията. Всяка една от трите институции е отговорна за собственото организиране работата си по оценка на въздействието, включително за ползването на вътрешните организационни ресурси и контрола за качеството. Те редовно ще си сътрудничат чрез обмен на информация относно най-добрите практики и методи за оценка на въздействието, което ще позволява на всяка от тях постоянно да подобрява собствената си методология и процедури и ще допринася за съгласуваността на цялостната дейност по оценка на въздействието. Предварителните оценки на въздействието на Комисията, както и всякакви допълнителни дейности по оценка на въздействието, проведени по време на законодателния процес от институциите ще бъдат оповестявани до края на законодателния процес и взети заедно ще могат да служат за основа при последващото оценяване. Обществени консултации, консултации със заинтересованите страни и обратна връзка Обществените консултации и консултациите със заинтересованите страни са неразделна част от добре информираното вземане на решения и подобряването на качеството на законотворчеството. Без да се засягат специфичните разпоредби, които се прилагат към предложенията на Комисията съгласно член 155, ал. 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Комисията преди да предлага инициативи ще провежда обществени консултации по открит и прозрачен начин, като гарантира, че условията и сроковете за тях позволяват възможно най-широко участие. По-специално Комисията ще насърчава прякото участие на МСП и пряко засегнати страни в консултациите. Това ще включва публични он-лайн консултации. Резултатите от обществените консултации и консултациите със заинтересованите страни ще се съобщават незабавно на съзаконодателите и ще се оповестяват публично. Последващо оценяване на съществуващото законодателство Трите институции потвърждават важността на постигането на възможно най-голяма последователност и съгласуваност при организирането на тяхната дейност по последващо оценяване на ефектите от действащото законодателство на Съюза, включително свързаните с него обществени консултации и консултации със заинтересованите страни. Комисията се задължава да информира Европейския парламент и Съвета относно многогодишния си план за оценяване на съществуващото законодателство и, доколкото е възможно, да включва в това планиране и техните искания за по-задълбочено оценяване на специфични области на политиката или на действието на конкретни текстове. При планирането на оценяването, Комисията ще спазва сроковете за отчитане и преразглеждане, определени в законодателството на Съюза. В контекста на законодателния цикъл, оценяванията на съществуващото законодателство и политики, основани на ефикасността, ефективността, адекватността, съгласуваността и добавена стойност, трябва да служат за основа на оценките на въздействието на варианти за по-нататъшни действия. За да насърчат тези процеси,