ПО-ДОБРОТО РЕГУЛИРАНЕ ЗА ПО-ДОБЪР ЖИВОТ
Центърът за РИА гостува на OFFNews. Преди 13 г. Центърът за РИА изготви първата си цялостна предварителна оценка на въздействието, възложена официално от българската държава. В нея въз основа на солидни и безспорни данни и доказателства бяха отправени препоръки за усъвършенстване на законодателството по начин, който да препятства възможностите за злоупотреба с пазарна сила или мощ на купувача. Признаци на такава бяха установени в практиките, прилагани от някои от големите търговски вериги за търговия на дребно с храни спрямо българските производители – техни доставчици. Впоследствие се стигна и до реализирането на тези препоръки чрез промяна в основния нормативен акт, който регулира тези отношения Закона за защита на конкуренцията. Днес българите, заедно с граждани на близки до нас държави, бойкотират търговските вериги. Защо това е така? Проблемите и симптомите, които ги карат да сторят това може да не са същите, но в тяхната основа стоят двигатели, които са идентични на тези установени пред 13 г. Това, което днес се случва с бойкота на хората на търговските вериги по изключително показателен начин потвърждава емпирично нашето дългогодишно виждане за наличието на пряка причинно-следствена връзка между качеството на живот и качеството на законодателството. Т.е. нашата хипотеза вече е аксиома и може да бъде изразявана по следния начин: по-добро регулиране = по-добър живот. Това е така по следните причини: 1. търговските вериги са преки оператори на благосъстояние, защото са търговци на енергия за хората, без която те не могат да съществуват, за разлика от другите енергии като горива, електричество и т.н.; 2. за българите тази енергия е на особено висока стойност като изземва между 30-35% от месечния доход на домакинствата; 3. търговските вериги притежават пазарна мощ и са доказали, че умеят оптимално да се възползват от тази своя позиция; 4. държавата чрез своите институции и регулатори не е достатъчно ефективна или направо се проваля в налагането на честни и равнопоставени правила в тези отношения. Ситуацията е: лошо регулиране=лош живот и тя само потвърждава горната аксиома. Второ, за съжаление от гледна точка на правно регулиране и ефективност на правоприлагане фактите са безмилостни. В България след присъединяването на страната към Европейския съюз се провеждат реформи, които остават или само на хартия или произвеждат изключително скромни ефекти. Това е напълно валидно за регулаторната реформа от 2016 г. За съжаление същото се наблюдава и с реформаторските усилия на държавата от преди 13 г. в сектора на търговията на дребно с бързооборотни стоки, в който основните играчи са т.нар. търговски вериги. Цялото интервю може да бъде гледано тук.
ОИСР: СКАНИРАНЕ НА РЕГУЛАТОРНАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ
На 07.06.2022 г. на специално събитие в Министерски съвет Организацията за икономическо сътрудничество и развитие представи първия по рода си доклад, съдържащ резултатите от проведеното от нея диагностично сканиране на регулаторната политика на България след началото на реформата от края на 2016 г. Основните констатации, направени в доклада са, че: България е въвела солидна система на регулаторна политика, но липсва целенасочена, самостоятелна, цялостна правителствена стратегия за нейното провеждане; Институционалната рамка за регулаторна политика е добре развита, но проблемът е с нейното прилагане на практика, а липсата на междуинституционална координация възпрепятства създаването на ефективно законодателство; Регулаторният надзор и контролът за качество са неефективни. Контролът за качеството на предварителните оценки на въздействието и процесите по ангажиране на заинтересованите страни се извършва твърде късно. Няма въведен механизъм за контрол на качеството и на последващите оценки на въздействието; Предварителната оценка на въздействието понастоящем не спомага за информиране на процеса по регулиране защото се извършва на твърде късен етап от разработването на нормативните актове, както и качеството на анализа в нея е недостатъчно; Ангажираността на заинтересованите страни в България е на добро ниво в сравнение с други страни от ЕС. Правителството обаче рядко уведомява предварително за планираните консултации. Значителна част от предлаганите по инициатива на народни представители закони все още не са изготвят по прозрачен начин; Системната последваща оценка на съществуващото законодателство предстои да бъде въведена на практика. Липсва аналитичен капацитет в администрацията за извършване на такива оценки. Институционалната рамка за намаляване на регулаторната тежест е неефективна и регулаторните бариери пред конкуренцията в България остават изключително високи. Ключовите препоръки към нашата регулаторна система, отправени от ОИСР са изключително ясни, целенасочени, точно фокусирани и добре балансирани. Те са на две основни нива: практическо и политико-стратегическо. В първата група препоръките на практическо ниво са за: Преработване на институционалната структура за регулаторен надзор, за да се подобри качеството на инструментите за управление на регулирането, като за тази цел следва да се преразгледат няколко варианта, включително създаването на „независим надзорен орган“ за контрол на качеството; Насърчаване на ефективното прилагане на предварителната ОВ на практика, като се въведат мерки за укрепване на аналитичния капацитет, разширяване на обхвата на ОВ с включване в него и на актовете, издавани от министрите, както и преразглеждане на целенасочеността на самата ОВ; Увеличаване на достъпа на заинтересованите страни до обществени консултации, за да насърчи прозрачността на законодателния процес; Въвеждане на систематичната последваща оценка на практика, което е от решаващо значение, съпроводено от укрепване на аналитичния капацитет и въвеждане на регулаторен надзор върху последващата оценка. Според препоръките на политико-стратегическо ниво България следва да разработи и публикува ясна, официална и обвързваща общоправителствена стратегия за регулаторна политика като самостоятелен публичен документ на високо ниво във формата на решение на правителството, която потвърждава политическата посветеност и ангажимент за създаване на регулиране с високо качество. В изразеното по време на проявата становище от Центъра за оценка на въздействието на законодателството, се казва, че всички препоръки са много точно формулирани и покриват изцяло проблемите, които България среща, но те се отнасят за следващия етап на развитие, когато регулаторната реформа е приключила и се преследват нови цели за изграждане на усъвършенствана стратегическа и институционална рамка на регулаторна политика. България не е приключила реформата, защото в Народното събрание инструментите за управление на регулирането не работят. Най-ценното от тези препоръки е необходимостта от препотвърждаване на политическата решимост от най-високо ниво, от всеки от двата субекта с право на законодателна инициатива за качествено регулиране. Вместо правителствено решение, според нас, по-скоро е необходимо междуинституционално споразумение за по-добро нормотворчество, каквото действа от 2016 г. на ниво Европейски съюз, което да обвързва двете ключови институции Народно събрание и Министерски съвет за спазване на най-високите стандарти за качество на законодателството. Това единствено би позволило довършване на регулаторната реформа в рамките на законодателната власт. Вижте пълният текст на доклада на английски език: OECD Regulatory Scan of Bulgaria.
Тони Димов пред ДЕ ФАКТО: Регулаторната реформа у нас се изроди в регулаторна аномалия
Kpaйнo вpeмe e бългapcĸитe влacтимaщи дa зaпoчнaт дa ce xвaлят нe c тoвa ĸoлĸo зaĸoнoпpoeĸти ca внecли зa eдиницa вpeмe, a c peaлни пoĸaзaтeли ĸaĸви пoлзи ca дoнecли зa oбщecтвoтo и дъpжaвaтa тexнитe зaĸoнoдaтeлни peшeния. Paзлиĸaтa мeждy дoбpoтo и лoшoтo зaĸoнoдaтeлcтвo e ĸaтo тaзи мeждy зapaзявaнeтo и вaĸcинaциятa… Peзyлтaтитe oт пъpвитe 5 гoдини ca, чe peгyлaтopнaтa peфopмa y нac e имитaция. Тази година България ще отбележи първите 5 години от началото на най-радикалната реформа в българския нормотворчески процес след Освобождението до днес. Изводите за нейното развитие и постижения, направени на база ежедневния текущ мониторинг показват, че тя е все още Ре:форма, т.е. формална и само на хартия или рИформа, т.е. имитация отколкото действителна и ефективна с реални положителни резултати за държавата и обществото. Тези заключения не бяха опровергани, напротив получиха своето потвърждение и в 45-то обикновено Народно събрание. Законопроекти с вносител народни представители Безпрецедентното политическо поляризиране и противопоставяне в обществото доведе до изключително динамична атмосфера в 45-то НС, която се отрази и осезателно е белязала законотворческата дейност на неговата легислатура. За по-малко от 1 месец народните представители са внесли впечатляващия обем от 69 законопроекта. От тях приет е само един, като изключим Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Това показват резултатите от проведения експресен мониторинг върху законодателната дейност на 45-то Обикновено Народно събрание от Центъра за оценка на въздействието на законодателството. Неговата основна цел бе да установи доколко депутатите от това събрание са спазвали изисквания за по-добро регулиране, като задължителната предварителна оценка на въздействието и обществените консултации в структуриран вид, въведени в България с измененията на Закона за нормативните актове в сила от 4 ноември 2016 година. Парламентарна група Брой внесени законопроекти Брой приети законопроекти ГЕРБ-СДС 3 Няма Има такъв народ (ИТН) 3 1 (ИК) БСП за България 10 Няма Движение за права и свободи (ДПС) 0 Няма ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ (ДБ) 30 Няма Изправи се! Мутри вън! (ИСМВ) 23 Няма Законопроектите са изключително неравномерно разпределени между петте парламентарно представени политически партии, като съвсем очаквано, най-висока активност проявяват някои от новите участници. С най-много внесени законопроекти са народните представители от ДБ с общо 30 внесени законопроекта, следвани от ИСМВ с 23. БСП са по средата на класирането с 10 законопроекта. На този фон скромно е участието на първата и втората по големина парламентарни групи – ГЕРБ-СДС и ИТН – с по 3 законопроекта. ДПС единствени не са внесли нито един законопроект за разглеждане от 45-то НС. Фаворит за изменения в това НС е Изборният кодекс, с цели 7 внесени ЗИД-а (ГЕРБ-СДС – 1; ИТН – 1; БСП – 1; ДБ – 2; ИСМВ – 2). С голяма разлика след него, с по 3 ЗИД-а се класират Кодексът за социалното осигуряване, Наказателно-процесуалният кодекс, Законът за движение по пътищата, Законът за ДДС и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Неписаният „принцип на бързината“ Безспорният извод, който може да се направи от подобно изобилие на внесена законодателна продукция е, че от всички 8 принципа в нормотворчеството ни, уредени в Закона за нормативните актове от 2016 г. (чл. 26, ал. 1), депутатите от последното НС, са спазвали „деветият“, този който не е уреден никъде, но се прилага неизменно като постулат в последните повече 5 години. Това е принципът на бързината, според който постоянно трябва да се бърза в нормотворенето и то за сметка на всичко останало: на качеството на регулирането, на недобре дефинираните цели пред законодателството, на недопитаните заинтересовани страни, на неяснотата за това какви ползи и разходи могат да се очакват. Важното е да се бърза, а защо е така … – това е тема на друг разговор. Парадоксът, в който се намираме е, че законодателната власт е единствената власт у нас, в която се бърза. Т.е. тогава когато българските властимащи трябва да определят правилата на играта, да ни налагат своята воля и да дефинират моделите на поведение, които ние гражданите трябва да следваме тя бърза. Когато обаче бъдат предвидени правила, които трябва да се изпълнят или администрират от изпълнителната власт, тогава не се бърза, или няма срокове за нея или сроковете са инструктивни, а когато случайно има някакви срокове, администрацията е толкова изобретателна, че ще намери хиляди начини да не ги спази или да ги обърне срещу нас гражданите. За съдебната власт да не говорим. Омръзна ни да слушаме за нейната претовареност, затормозеност, формализираност и т.н. които са сочени за основания да чакаме по 10 години за окончателно произнасяне по едно средно сложно гражданско дело. И накрая, същинският парадокс, българските законодатели препускат като на конно състезание да внася все повече и повече законопроекти, а България изостава, развива се най-бавно от всички държави членки на ЕС, по всички показатели, дори и в по-нови сфери като ваксинацията срещу КОВИД-19, например??? Явлението „copy-paste“ продължава Идентифицираното в 43-то и 44-то НС негативно явление на copy-paste на мотивите във формата на ОВ продължава да бъде широко прилагано. Вариация на този подход е преразказването на изложените в мотивите съображения, без включването на допълнителна информация по същество. Новото изобретение при заинтересовани страни В предходните доклади на Центъра бе установено следното логическо противоречие. В опита си да бъдат максимално общи и неконкретни от една страна, но едновременно с това да придадат максимална значимост и тежест на предлаганите от тях проекти на нормативни актове, от друга, народните представители, описвайки адресатите и заинтересованите страни от регулирането, често прибягват до използването на фрази като „обществото като цяло”, „всички български граждани“ и близки по смисъл до тях. Новото изобретение в тази графа е декларативното законодателстване „от обществено значение“ или „в обществен интерес“, което е най-често срещаното в оценките на въздействието към законопроектите, внесени от депутати на ДБ. Тези формулировки поставят един фундаментален въпрос: възможно ли е изобщо в една съвременна парламентарна демокрация да се приемат публични политики, включително закони, които не са „в обществен интерес“, а в частен? И въобще може ли да съществува законодателство, което не е „от обществено значение“? Категоричният отговор и на двата въпроса е отрицателен, но това не пречи на новите избраници да си служат с подобни изпразнени от съдържание изрази, които играят ролята на „обосновки“, но
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПУБЛИКУВА ГОДИШНИЯ ДОКЛАД ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ЗА 2017
На 20 юли 2018 г. на Портала за публични консултации бе публикуван Годишният доклад за извършването на оценка на въздействието за 2017 г., изготвен на основание чл. 77б, ал. 1, т. 13 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. В него са отразени състоянието и развитието на процесите, свързани с извършване на оценка на въздействието в изпълнителната власт и провеждането на обществените консултации по Закона за нормативните актове, както и перспективите и приоритетите за следващите периоди. Според находките от доклада през годината въвеждането на оценка на въздействието в работата на администрацията бележи напредък. Налице е необходимата нормативна база. Повишава се компетентността и нормотворческата култура на експертите от всички нива на администрацията, доколкото част от преките им задължения е и участието им при извършване на оценки на въздействието. Отчетено е подобрение и в информираността на гражданите и бизнеса относно възможностите им за реално участие при вземането на решения с обществена значимост.
Д-Р ТОНИ ДИМОВ ПРЕД „ТРУД“: ПРОИЗВЕЖДАТ СЕ ЗАКОНИ НА КИЛОГРАМ
Бързината е единственият принцип в българския законодателен процес, който се спазва на сто процента. Това заявява пред „Труд“ докторът по право Тони Димов, който от години наблюдава производството на закони в държавата и следи за тяхното качество. Според него това производство е толкова изобилно и нетрайно, че и самите му производители не го познават. „Случва се – казва той – депутатите да разберат какво правило са създали чак, когато се наложи да го променят.“ Г-н Димов, две години минаха, откакто Законът за нормативните актове (ЗНА) задължи законодателя да прави предварителна оценка на въздействието на разпоредбите, които съчинява или поправя, а също и да се консултира с експерти и граждани за нуждата от тях. Оправда ли се очакването, че това ще попречи на депутатите да правят боклук от алинеи и параграфи? Регулаторната реформа, въведена със ЗНА през 2016 г., ще бъде бавна и трудна. Докато се покаже полезният й ефект, ще минат години. Защото у нас няма култура на нормотворческия процес, нито мотивация за подобряването му чрез събиране на данни. Изглежда, че властимащите нямат необходимост да доказват на своите избиратели, че извършват законодателна дейност в интерес на цялото общество. Неведнъж зад бързината или зад колективната (без)отговорност на държавните органи, партиите или групите, предлагащи мерки за регулиране, се прикрива преследван от тях частен интерес, който е различен от обществения. Голяма изненада за мен и за колегите ми от Центъра за оценка и въздействие на законодателството беше изначалният отказ на Народното събрание да спазва изискването за провеждане на обществени консултации по законопроектите в срок от 30 дни. Това за нас е неразбираемо, необяснимо. Централният държавен орган, чрез който се осъществява представителството на суверена, да не желае да се допитва до избирателите си при вземането на най-важните решения! Да се лишава от този процес, призван да предаде на неговите актове откритост, легитимност, публичност! Защо! Обществените консултации са лесен и ефективен генератор на най- дефицитната стока у нас – доверието на хората във властта. Да не би рейтингът на парламента да е толкова висок, че да не му трябва повече обществено доверие? Очевидно не е това обяснението Аз си обяснявам този феномен с бързината в нормотворчеството. Бързината се превърна в неписан принцип и то единственият, който се спазва на 100% в българския законодателен процес. Когато нямат обективен отговор на въпроса кое налага приемането на един или друг закон, законодателите вадят аргумента, че динамиката на обществените отношения изисква бързи решения. Има и друг изненадващ за нас феномен – елементарният начин, по който властимащите заобикалят Закона за нормативните актове, като го „прилагат“ в кавички. Всичко е публично – всеки проектозакон с мотивите му и оценката на въздействието му, се публикува в интернет – и ние не допускахме, че някой ще си позволи да изготвя оценки на конвейер, с преписване, с копи– пейс. Но ето че това се случва: на всякакви проекти се лепва една и съща оценка, с голи фрази и изрази, изпразнени от съдържание. Затова ли всеки новоприет закон в Народното събрание е поправян поне веднъж в рамките на 6 месеца – или преди да бъде гласуван, или след това? Добрите оценки на въздействието трябва да доведат до по-добро регулиране. Формалните и фалшивите оценки са нещо по-лошо от липсата на каквито и да е. Чрез тях властимащи, които са повлияни от частни или групови интереси, могат да ни заблудят, че дадено законопредложение е много нужно и спешно. Можете ли да дадете конкретни примери за това как се заобикаля на Закона за нормативните актове? Ще ви дам извадки от мониторинга, който проведохме от края на 2016 до края на 2017 г. Цитирам: „Необходимостта от тази законодателна инициатива е очевидна – проблемите с непазарния характер, водещ до високи цени на горивата в България, не са от вчера.” Това е част от оценка на въздействието към Проекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от народни представители от Реформаторския блок. Кажете ми, откъде идва „очевидността“? И ако проблемите „не са от вчера“, от онзи ден ли са? И изобщо каква обективна обосновка съдържа тази оценка? Ето ви и друг цитат – от проект на депутати от „Воля“ за промяна на Гражданско–процесуалния кодекс: „Заинтересована група от приемане на законодателната инициатива е цялото общество. Гарантирането на правата както на длъжниците, така и на взискателите и осигуряване на по-лесен достъп до правосъдие е в интерес на цялата общественост, тъй като поради един или друг повод един гражданин е страна или може да се окаже в даден момент страна на производството по ГПК.” Какво трябва да означава изразът „поради един или друг повод един гражданин е страна или може да се окаже страна на производството по ГПК“? Какво? Този израз е безсмислен. Звучи като подигравка – и не с експертната, а просто с грамотната част от българското общество. Чуйте друг текст: „Законопроектът ще допринесе за подобряване на бизнесклимата и преодоляване на т.нар. сив сектор в селскостопанското производство”. Това е част от оценка на Закона за храните, внесен от депутати на БСП. Оценката не бива да съдържа декларации от този вид, тя трябва с данни да покаже кой е „сивия сектор“ и как точно ще се постигне „подобряване на бизнесклимата“. Да ви дам ли още примери Дайте още един? „Очаква се след приемането на ЗИД на ЗППЦК да се постигне подобряване, а в известни случаи и облекчаване на нормативната регулация, съкращаване на сроковете за произнасяне на надзорния орган по някои административни производства.” Цитатът е от проект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, внесен от група депутати от ГЕРБ. Какво точно означава „облекчаване на нормативната регулация“? Не е ясно. И кому са нужни тези декларативни фрази? Те нямат място в оценките! А оценката на проекта за промяна в Търговския закон? Онази промяна, която целеше да попречи на собствениците на компании да избягват плащането на осигуровки и заплати, като прехвърлят дялове на трети лица. Този законопроект за „справяне с модерното робство“, както бе рекламиран, се превърна в законопроект „как да вгорчим живота на бизнеса“, който и без това е не е много сладък. За да избегна по-тежки думи, бих казал, че това е емблематичен
Тони Димов: „ТЕМА С ПРОДЪЛЖЕНИЕ: ВЪПРЕКИ УСИЛИЯТА НИ, КАЧЕСТВОТО НА ЗАКОНОДАТЕЛНАТА ПРОДУКЦИЯ СЕ ВЛОШАВА“
Въпросът за това как се правят и приемат законите у нас, особено тези предлагани от отделни народни представители е наша болка от повече от 10 години. Като казва наша имам предвид учените, експертите, хората от държавната администрация и изследователите, обединени около каузата оценка на въздействието на законодателството и борбата за въвеждане на принципите на по-доброто регулиране. От тази гледна точка не може да се сподели виждането на някои колеги, които като реакция на силните думи на проф. Огнян Герджиков, че у нас законите се правят „безотговорно“, „популистки“ и „непрофесионално“ побързаха да кажат „Сетила се Мара …“. За мен това му изказване е по-скоро част от рубриката „Тема с продължение …“ в смисъл, че нищо хубаво не се е случило през всичките тези години, въпреки нашите усилия, напротив картинката се влошава. Понеже ние от Центъра за оценка на въздействието на законодателството следим отблизо темата мога да ви кажа, че в същия и даже в по-остър стил проф. Герджиков се е изказвал и преди. Още през 2013 година той, в интервю за Mediapool възкликна: „В законотворчеството сме си самодейци отвсякъде. Неблагополучията се дължат на липса на професионализъм, на лобизъм, а и на откровена глупост“; „През последните години законодателят ни е обладан от опожаряващата страст да дава легални дефиниции, пред някои от които, кандидат-студентските бисери „пасти да ядат”. По друг повод, но по същата тема пак през 2013 г. година 24 часа публикува статия на професора, озаглавена: „Дренки, ненки и партенки има, но заменки – няма“. За да отговорим, обаче, на нивото на взискателност, каквото днешното младо поколение има, защото нали знаете, че съвременните хора между 20 и 30 години гледат на света по съвсем различен начин от нас и всичко, което им се стори че не е „смарт“ или че не е достатъчно ново и модерно, включително правилата за поведение, те просто го отхвърлят и заравят погледа си отново в своето умно устройство – телефон или таблет … ще е добре да направим няколко уточнения. Първото от тях е следното. Днес думите на проф. Герджиков звучат още по-жилещи за нас защото са казани повече от 1 година след като българската държава възприе стъпки по радикална регулаторна реформа, насочена към предотвратяване именно на негативите, за които той говори и които бележат като оставят лошия си отпечатък върху днешното законодателство и го квалифицират като „безотговорно“, „популистко“ и „непрофесионално“, който включва задължителната оценка на въздействието на всички предложения за нови и за промени в действащото законодателство и задължителните обществени консултации. Оттук фасадността, за която професорът говори е не само по отношение на Конституцията, а и по отношение на предвидените по закон процедури, по които се приемат законите и спазването на които е условие за валидност и легитимност на тези закони. Някои от ключовите елементи на радикалност на регулаторната реформа бяха свързани с въвеждането на нови принципи на нормотворчеството, с гаранции за обективност на процеса по законодателстване и с включването на т.нар. научно (експертно) доказателство в него. Малко хора знаят, за съжаление това не се и преподава в юридическите факултети у нас, но от края на 2016 г. изработването на проект на нормативен акт следва да се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. (Това са осемте принципа в нормотворчеството по чл. 26, ал. 1 от Закона за нормативните актове). Знаете ли кой принцип спазва днес българското НС – деветият, а той е неписаният принцип на бързината, при който решенията по регулиране винаги се вземат в спешен порядък, без консултации, без гарантиране на достатъчно време за получаване на становища и мнения, като никога обаче не е ясно защо трябва да се бърза… Защо е така, всеки може да си отговори сам … Регулаторната реформа трябваше да направи законодателния процес по-обективен и базиран на данни и доказателства. Изборната система у нас като съвкупността от способи за рекрутиране на персоналния състав на законодателния орган през последните десетилетия показа изключителна пропускливост, т.е. възможност всякакви лица, с всевъзможно образование, включително средно както е по Конституция, както и такива по силата на случайността като „любимец 13, 15 или 18 …“ да достъпват този орган на най-важната държавна власт, което означава предпоставки за произволно законодателстване. Справянето с това явление означаваше или тотална промяна на правилата за избор чрез изменение на Конституцията, или въвеждане на някакви правила за обективност чрез поставяне на изисквания за спазване на определени принципи, за ползването на доказателства, експертиза и вслушване в гласа на народа. Почти нищо от това не се случи до момента, което означава че реформата все още е само на хартия… Последно, регулаторната реформа трябваше да направи научното (експертното) доказателство задължително за съобразяване в законодателния процес. Проблемът с Консултативния съвет по законодателство към НС е не само в това, че той е единствено със съвещателни функции (както казваше един депутат в правна комисия преди много години: „професоре, като се явиш на избори и ги спечелиш като мен, тогава ще препоръчваш, сега аз решавам…“) и че неговата експертиза може да се ползва само когато народните избраниците решат, а и в това, че неговата компетентност е изначално силно ограничена защото изрично е предвидено, че той цитирам: „изготвя становища по законопроекти, приети на първо гласуване, и по проекти на други актове на Народното събрание“. Това ограничение е предвидено с цел да не би някой учен, посветил живота си на правната наука, възпитал цели поколения юристи да вземе да каже на някой депутат, че от неговия закон няма никаква нужда и че принципът на необходимост, който е критично важен за днешното ниво на законодателно изобилие и нормативна инфлация, следва да бъде спазен и неговият законопроект по-скоро следва да отиде в кошчето отколкото да бъде предлаган. От тази гледна точка съветът вместо коректив отчасти на управляващите е призван изначално донякъде да служи като легитиматор на вече взети решения по регулиране, макар и на първо четене, което предвид и пожелателния характер на становищата му до голяма степен го обезмисля. Накрая, по отношение на някои конкретни законови промени, коментирани от проф. Герджиков, бих си позволил да го допълня с цялото ми уважение към него. Във връзка с влезлите в сила промени в Търговския закон
СТАРТИРА ПРОГРАМАТА ПО ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО В СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ЗА 2018
Софийският университет „Св. Климент Охридски“ и Институтът по публична администрация обявиха нов прием на документи за МОДУЛНАТА ПРОГРАМА ЗА СЛЕДДИПЛОМНА КВАЛИФИКАЦИЯ ПО ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО. Оценката на въздействието има огромно значение за успешното разработване на политики и за нормотворческия процес. Много държави-членки на ЕС прилагат предварителна оценка на ефектите от различни инициативи на държавата, за да създадат необходимите предпоставки за информиран избор на решение. Това подобрява процеса на публично управление и повишава ефективността на публичните власти. В България процесът на оценка на въздействието намери своята задължителна форма с влизането в сила на изменения на Закона за нормативните актове от 2016 г. Модулната програма има за цел да развие капацитета на държавните служители и професионалисти от частния и неправителствения сектор, които работят в областта на разработването на политики и нормативни актове. Чрез нея те ще получат знания и умения за качествен и количествен анализ на резултатите и ефектите от дейностите и инициативите на държавните институции. Програмата е с подчертана практическа насоченост и е разработена в съответствие с потребностите от обучение на целевата група в областта на оценката на въздействието на политиките и на законодателството. Лекторите в модулната програма са доказани експерти и университетски преподаватели с теоретичен и практически опит в оценката на въздействието. Програма за следдипломна квалификация по оценка на въздействието предлага разширено професионално обучение в теоретичните и практическите аспекти на оценката и анализа на политики в контекста на промените в българското законодателство, свързани с налагането на ОВ като инструмент за по-добро публично управление. Разработването на политики надхвърля нормотворчеството и комбинира множество сложни процеси като икономически анализи, оценка на рисковете, бъдещите и последващи въздействия, спазването на правата на човека и др. Съвременните проблеми на политиката налагат интердисциплинарен подход, който представя различни академични концепции, теории и методи за изследване от дисциплини като политически науки, право, икономика и публична администрация. Програмата съчетава опита на Института по публична администрация и Софийския университет чрез Юридическия факултет и катедра Публична администрация както и на експерти в областта на правните, икономически и обществени науки. Програмата комбинира научното знание с аналитичните умения на практиците от държавната администрация, за да Ви представи продукт, която съчетава и балансира теорията и практиката в добре свързана система от знания и умения. Продължителност: 4 месеца, петък и събота, като всеки курс е с обща продължителност от 30 учебни часа Форма на обучение: смесена форма на обучение – присъствено и електронно – групови и индивидуални задачи Място на обучение: сградите на Софийския университет Центърът за оценка на въздействието на законодателството е представен от своя председател Тони Димов, който е лектор по темата предварителна и последваща оценка на въздействието на регулирането. Приемът на документи за кандидатстване в модулната програма се осъществява от Софийския университет. Документите за прием на кандидатите се подават в сградата на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“, ст. 47, от 10 ч. до 17.30 ч. в периода от 23.01.2018 г. до 28.02.2018 г. Пълният текст на програмата с описание на отделните курсове може да откриете тук.
КОНФЕРЕНЦИЯ НА KОМИТЕТА ЗА РЕГУЛАТОРЕН КОНТРОЛ КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ
На 20 март 2017 г. в централата на Европейската комисия в Брюксел се проведе Конференцията за представяне на доклада за първата година от работата на Комитета за регулаторен контрол. Конференцията бе открита от първия заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс с ресор по-доброто регулиране в ЕС. Във встъпителното си слово той подчерта значимостта и необходимостта от по-доброто регулиране и отчете постигнатите успехи в налагането на по-доброто регулиране като начин на работа в Европейската комисия, като отбеляза, че е необходимо допълнително усъвършенстване в сферата на обществените консултации, както и разработването на рамка за мониторинг на самата политика за по-добро регулиране и провеждането на неин преглед през 2018 г. Като основно предизвикателство г-н Тимерманс посочи „кризата на доказателства и факти“, дължаща се на все по-налагащите се нагласи в обществото на глобално ниво, че при сблъсък между емоции и факти, емоциите печелят. Това налага необходимостта от нов начин на комуникация на комплексните научни анализи, извършвани при по-доброто регулиране, за да бъдат убедени скептичните граждани в тяхната полза. Приветствено слово изнесе и председателят на Комитета за регулаторен контрол г-жа Анн Буше. В първия панел бе разгледано актуалното състояние на оценката на въздействието като инструмент на по-доброто регулиране. Презентации по темата изнесоха генералният директор на Службата на ЕП за парламентарни изследвания г-н Антъни Тийсдейл, ръководителят на Отдела за регулаторна политика на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие г-н Николай Малишев и други. Вторият панел бе посветен на основаната на доказателства оценка на въздействието. Панелът бе ръководен от председателя на Националната служба за нормативен контрол на Германия г-н Йоханес Лудевих, а панелисти бяха г-жа Трейси Браун, директор на ‘Sense about Science’ – благотворителна организация, която насърчава разбирането и използването на научни доказателства и се бори с погрешната им интерпретация, д-р Клаудио Радаели, преподавател по политически науки и политическа икономия, директор на Центъра за европейско управление в Университета на Екзитър и други. Заключителната дискусия бе посветена на предизвикателствата в практиката по извършване на регулаторен контрол. Кратки изложения направиха г-жа Анн Буше – председател на Комитета за регулаторен контрол, проф. Жирина Жилкова – председателя на Комитетът за оценката на въздействието на регулирането в Чехия и други. Конференцията бе закрита след кратко слово на г-н Жан-Ерик Паке – заместник-генерален секретар на Европейската комисия, отговарящ за по-доброто регулиране и координирането на политиките (икономическо управление, вътрешен пазар и конкуренция, ефикасност на ресурсите и заетост, образование и социални политики). Представители на Центъра за оценка на въздействието на законодателството имаха удоволствието да бъдат част от конференцията по специална покана на Секретариата на Комитета за регулаторен контрол.
ДЕПУТАТИ ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ, ЗАОБИКАЛЯЙТЕ!!!
Народни представители от Реформаторския блок, ГЕРБ, БСП лява България и Патриотичния фронт дружно решиха да се опитат да заобиколят Закона за нормативните актове (ЗНА), като на 09.12.2016 година внесоха първия проект на изцяло нов закон след промените от ноември 2016 г., наречен Законопроект за старите столици на България. Считано от 04.11.2016 г. в подобни случаи ЗНА изисква извършването на цялостна предварителна оценка на въздействието и провеждането на обществени консултации. В случая просто липсват данни, както за извършена цялостна предварителна ОВ, така и за проведени обществени консултации във връзка със законопроекта. Според нас, това представлява тест на депутатите как би функционирала системата в рамките на българското НС след въвеждането на задължителния механизъм на ОВ и на обществените консултации и дали регулаторната реформа ще действа ефективно или фиктивно.Единственият възможен вариант е системата да покаже, че е непропусклива спрямо подобни опити, т.е. тестът да е несполучлив и този законопроект да бъде оставен без разглеждане от НС до отстраняване на нередностите, така както е предвидено в ЗНА и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
НАРЕДБАТА ЗА ОБХВАТА И МЕТОДОЛОГИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО Е ПУБЛИКУВАНА В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК
На 18 ноември 2016 г. в Държавен вестник беше публикувана Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието на нормативните актове от компетентността на Министерския съвет, съгласно изискванията на Закона за нормативните актове. Наредбата регламентира минималните изисквания за съдържание на частичната предварителна оценка, за което е приложен и съответният формуляр. Изброени са хипотезите, в които извършването на цялостна оценка на въздействието е задължително, които са при: изработване на проекти на нови закони и кодекси; изработване на проекти на нормативни актове, частичната предварителна оценка на въздействието, за които е установила, че могат да се очакват за значителни въздействия; препоръка за извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието от администрацията на МС според правилата, уредени в Наредбата; собствена преценка на съставителя на проекта на нормативен акт. В Наредбата е уреден и минималният обхват на цялостната оценка на въздействието, който включва като минимум: възможни негативни въздействия върху конкурентоспособността, пазарните отношения, конкуренцията, иновациите и/или потребителите; възможни негативни въздействия върху основните човешки права, върху отделни социални групи или върху обществото като цяло; възможни екологични въздействия на национално ниво; възможни икономически, социални и екологични въздействия върху отделни региони на страната; възможни разходи за засегнатите страни и как те се разпределят по групи или по сектори. Резултатите от цялостната предварителна оценка на въздействието се отразяватв доклад и резюме. Резюмето е отделен документ и се изготвя съгласно приложен към Наредбата формуляр. При всяка цялостна предварителна оценка на въздействието се извършва и оценка на въздействието върху МСП. Съгласно Наредбата, резултатите от прилагането на нормативните актове се проверяват чрез последваща оценка на въздействието. Тя изследва съотношението между поставените цели и постигнатите резултати при прилагането на нормативния акт. Определянето на обхвата и структурата на оценката се извършва чрез избор на критерии за оценка и преглед на промените в политиката, реализирана чрез нормативния акт за разглеждания период от време. При определянето на обхвата и структурата на оценката се използват някои или всички от следните критерии: постигане на целите; ефективност; ефикасност; устойчивост и полезност. За да се обезпечи изпълнението на Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието са внесени изменения и в Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация, публикувани в същия брой на Държавен вестник от 18.11.2016 г. Според тях частичната оценка на въздействието е задължителен елемент от предложението за включване на всеки законопроект в законодателната програма и от предложението за включване на всеки проект за подзаконов нормативен акт в оперативната програма на Министерски съвет. Устройственият правилник предвижда, дирекция „Модернизация на администрацията” към Министерски съвет ще се произнася относно необходимостта от извършване на цялостна оценка на въздействието и относно качеството на изготвените оценки на въздействието. Пълният текст на Наредбата можете да откриете тук. Извлечение на Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация, с посочени последните изменения може да бъде открито тук.