КОНФЕРЕНЦИЯ НА KОМИТЕТА ЗА РЕГУЛАТОРЕН КОНТРОЛ КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ
На 20 март 2017 г. в централата на Европейската комисия в Брюксел се проведе Конференцията за представяне на доклада за първата година от работата на Комитета за регулаторен контрол. Конференцията бе открита от първия заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс с ресор по-доброто регулиране в ЕС. Във встъпителното си слово той подчерта значимостта и необходимостта от по-доброто регулиране и отчете постигнатите успехи в налагането на по-доброто регулиране като начин на работа в Европейската комисия, като отбеляза, че е необходимо допълнително усъвършенстване в сферата на обществените консултации, както и разработването на рамка за мониторинг на самата политика за по-добро регулиране и провеждането на неин преглед през 2018 г. Като основно предизвикателство г-н Тимерманс посочи „кризата на доказателства и факти“, дължаща се на все по-налагащите се нагласи в обществото на глобално ниво, че при сблъсък между емоции и факти, емоциите печелят. Това налага необходимостта от нов начин на комуникация на комплексните научни анализи, извършвани при по-доброто регулиране, за да бъдат убедени скептичните граждани в тяхната полза. Приветствено слово изнесе и председателят на Комитета за регулаторен контрол г-жа Анн Буше. В първия панел бе разгледано актуалното състояние на оценката на въздействието като инструмент на по-доброто регулиране. Презентации по темата изнесоха генералният директор на Службата на ЕП за парламентарни изследвания г-н Антъни Тийсдейл, ръководителят на Отдела за регулаторна политика на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие г-н Николай Малишев и други. Вторият панел бе посветен на основаната на доказателства оценка на въздействието. Панелът бе ръководен от председателя на Националната служба за нормативен контрол на Германия г-н Йоханес Лудевих, а панелисти бяха г-жа Трейси Браун, директор на ‘Sense about Science’ – благотворителна организация, която насърчава разбирането и използването на научни доказателства и се бори с погрешната им интерпретация, д-р Клаудио Радаели, преподавател по политически науки и политическа икономия, директор на Центъра за европейско управление в Университета на Екзитър и други. Заключителната дискусия бе посветена на предизвикателствата в практиката по извършване на регулаторен контрол. Кратки изложения направиха г-жа Анн Буше – председател на Комитета за регулаторен контрол, проф. Жирина Жилкова – председателя на Комитетът за оценката на въздействието на регулирането в Чехия и други. Конференцията бе закрита след кратко слово на г-н Жан-Ерик Паке – заместник-генерален секретар на Европейската комисия, отговарящ за по-доброто регулиране и координирането на политиките (икономическо управление, вътрешен пазар и конкуренция, ефикасност на ресурсите и заетост, образование и социални политики). Представители на Центъра за оценка на въздействието на законодателството имаха удоволствието да бъдат част от конференцията по специална покана на Секретариата на Комитета за регулаторен контрол.
ПРОГРАМА ЗА СЛЕДДИПЛОМНА КВАЛИФИКАЦИЯ ПО ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
Обучението по модулната програма „Оценка на въздействието“ се предоставя съвместно от Института по публична администрация и Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Програмата комбинира научното знание с аналитичните умения на практиците от държавната администрация, за да Ви представи продукт, която съчетава и балансира теорията и практиката в добре свързана система от знания и умения. Тя е разделена в следните модули: Модул 1: Оценка на въздействието в публичното управление Модул 2: Oценка на въздействието на регулирането Модул 3: Нормотворчество и нормотворчески процес Лекторите са представители на държавната администрация, НПО и академичен сектор. Програмата е подходяща за служители държавната администрация, НПО и частния сектор, възможност за networking. Първото обучение започва през март 2017 г. При повече заявки и интерес ще бъдат проведени обучения и през есента. Общата продължителност: 4 месеца, смесена форма на обучение – присъствено и електронно. Обучение: петък и събота (групови и индивидуални задачи). Успешно завършилите студенти получават документ за следдипломна квалификация, издаден от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Приемът на документи за кандидатстване в модулната програма се осъществява от Софийския университет. Документите за прием на кандидатите се подават в сградата на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“, ст. 47, от 10 ч. до 17.30 ч. в периода от 23.01 2017 г. до. 28.02.2017 г. Необходимите документи са копие на диплома за завършено висше образование, заявление по образец и СV. Такса за обучение: 750 лв.
Тони Димов пред БНР: 43-ТОТО НС Е ПЪРВОТО, КОЕТО ВЪВЕДЕ ОБЕКТИВИЗЪМ В СВОЯ ЗАКОНОДАТЕЛЕН ПРОЦЕС
43-тото Народно събрание е първото българско Народно събрание в новата ни история, което се съгласи да въведе някакъв обективизъм в своя законодателен процес, затова ние трябва безпристрастно да кажем, че това е голям пробив в нашата нова история, в нашето законодателство, поради простата причина, че преди промените в Закона за нормативните актове от края на миналата година нашият нормотворчески процес се развиваше по правилата на закона от началото на 70-те години на миналия век, тоест по комунистическите правила. Реформата, която се осъществи, за нас беше една голяма революция. Промяната обаче е като брака – всички сме много щастливи, когато го сключваме, когато празнуваме, но не знаем дали ще потръгне. На този етап може да се каже, че реформата тръгва много трудно. Цялото интервю с Тони Димов може да бъде чуто на: http://bnr.bg/post/100788274/toni-dimov-43-toto-ns-e-parvoto.
Д-р Тони Димов пред в. Труд: НИЕ НЕ ЖИВЕЕМ В ПРАВОВА ДЪРЖАВА
За по-малко от 3 месеца депутати погазиха поне 3 пъти закона за нормативните актове Депутатите прекратиха буйния устрем на ГЕРБ към изпълнение на пожеланото с референдума на Слави. Нито една парламентарна група не подкрепи техния проект за изменение на Избирателния кодекс, който предвижда мажоритарен вот, задължително гласуване и падане на партийната субсидия от 11лв. на 1 лв. на глас. В политическата суматоха един важен факт беше подминат – нарочно или случайно. Този, че 14 законотворци от управляващото мнозинство прегазиха като луда крава Закона за за нормативните актове. Той от 4 ноември 2016 г. задължава всеки от тях, преди да внесе творчеството си в парламента, да организира обществени консултации и предварителна оценка на въздействието му. Целта е, след като не носят отговорност за това, което казват, народните трибуни да намалят поне броя на глупостите, които правят. Тази цел очевидно остава непостижима засега. „Ние не живеем в правова държава. Държава, в която и тия, които приемат правилата, не ги спазват, не е правова, тя е неправова“, заяви пред „Труд“ Тони Димов, председател на Центъра за оценка на въздействие на законодателството. Тежки думи. Димов добави: „ Правовата държава е територия, в границите на която действа принципът на законността, а неговото прилагане започва от хората, които съставят и приемат законите. Тяхното отношение към този принцип определя отношението на всички останали граждани към правото, към институциите, към държавата и към самите тях – народните представители. Когато те го нарушават, същото може да се очаква от всички останали хора в България. А точно това се случва в Народното събрание. В него от 2-3 месеца насам бяха внесени поне три важни законопроекта без оценка на въздействие – два за мажоритарния вот (от ГЕРБ и Георги Кадиев) и един за старите столици (от Реформаторския блок, ГЕРБ, БСП и Патриотичния фронт). Гледахме процедурно шоу в правната комисия и нито един депутат не се сети да каже: Край, стоп, червен светофар, спрете всякакви коментари, правилата на законодателната игра са променени, законът ни задължава да направим предварителна оценка на въздействието! Не се сети, или не поиска да го направи. Защо така се получава? „Законодателите може би не познават действащите закони, от толкова бурно заканодателство те нямат време да ги прочетат и забравят за какво са гласували и кога. Народното събрание миналата година е приело 158 закона – огромен нормативен масив, обречен на неефективност. Друг въпрос е, че от 267 проекта за тях, 143 са внесени от депутати. Това разбива всички правни постулати, според които основният вносител на законопроектите трябва да е техният изпълнител, т.е. Министерския съвет.“ Все пак в проекта за изменение на Избирателния кодекс на 14-те депутати от ГЕРБ има кратък текст за оценка на въздействието му. В него се казва: „Ще бъдат необходими значителни разходи за обезпечаване на организационно-техническа подготовка на изборите и за нов състав на комисиите. Ще трябва да се преструктурира изборната администрация и да се назначат експерти с опит, за което ще са необходими допълнителни разходи. Не се предвижда сливане и закриване на административни структури. С настоящия законопроект са предвидени последващи промени в Закона за бюджета за 2017 г. и в Закона за политическите партии, свързани с премахване на субсидията за политическите партии.“ Д-р Тони Димов не се примирява с това: „Тези писмени упражнения на една страничка с едър шрифт нямат нищо общо с това, което навсякъде в света се нарича цялостна предварителна оценка на въздействието. Формално законът е спазен, но е извършена подмяна на реалностите. Правото казва, че референдумът не е задължителен, но под влияние на шоуто на Слави всички казват, че е. Според правото истинска оценка на въздействието няма, но според депутатите е обратното. Ако се чудите как е, вижте Закона за нормативните актове.“ Чл. 18 а. При изработването на проект на нормативен акт се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица; Чл. 19. Съставителят на проект на нормативен акт извършва оценка на въздействието на нормативния акт, когато това е предвидено в този закон; Чл.20 ал.3, т. 2 Цялостна предварителна оценка на въздействието се извършва при изработване на проекти на нормативни актове, за които частичната оценка е показала, че може да се очакват значителни последици. Чл. 26, ал. 3 Преди внасянето на проект на нормативен акт, съставителят го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, доклада и предварителната оценка на въздействието за обществена консултация. Димов продължава да пита: „По законопроекта за мажоритарния вот провеждана ли е обществена консултация?“ Ако е провеждана, ние не сме чули за това. Той разсъждава така: „ Обществените консултации са продължение на правото на глас на избирателите, те са тест за продукцията на законодателната власт. Законопроект като този, който касае волята на 2,5 млн. граждани, безспорно се нуждае от консултации. Това е учебникарски пример за законопроект с очаквани „значителни последици“ . С него се променя радикално избирателната система, а оттам и политическото представителство в управлението на дъРжавата, въвежда се ново райониране на страната, което изисква значителни разходи, засягат се избирателните права на всички граждани. Ето защо е задължително да се съберат най-добрите национални и международни експерти по изборни системи – двайсет, трийсет, петдесет. Те да работят поне няколко месеца – да симулират изборен процес, да разиграват хипотези, да адаптират добри практики. Чак тогава и след като отчетат всяко мнение от обществените консултации, те да излязат с предложение за регулиране на вота в най-подходящия вариант. Това, което са написали депутатите, за да отбият номера с оценката на въздействие на този законопроект, свързан с национален референдум, е обида за всички мислещи хора. То е особено обидно за младите българи, които пътуват по света и питат защо у нас не е така, които не искат е-та в храната, нито не-та в държавата и желаят промяна в управлението й – промяна, до която рано или късно ще доведат неполитиците, неновините, недържавата и другите не-та, за които тия дни разсъждаваше един отличен преподавател по политология, мой колега.“ Д-р Тони Димов е наясно, че законотворците, които критикува, не мислят така. И търпеливо обяснява: „Вярно, че съгласно Закона за нормативните актове всеки законопроект се внася с предварителна оценка на въздействието, която е частична – описание на определени обстоятелства, което за прегледност се излага в табличка и малко текст.
ДЪРЖАВА ЛИ Е БЪЛГАРИЯ?
Тони Димов Днес малко след 11.00 ч. 14 народни представителя от ГЕРБ внесоха Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Този път няма да философствам и разяснявам, че правовата държава е призната за държава територия, в границите на която действа принципът на законността, чието спазване, прилагане и отстояване започва от хората, които приемат законите, т.е. народните представители. От тяхното отношение към този принцип се определя отношението на всички останали граждани, техните организации и на обществото като цяло към държавата, правото, институциите и към самите депутати. Ще задам само няколко въпроса, на които всеки който иска може да си отговори. Въпрос: Провеждана ли е обществена консултация от минимум 30 дни във връзка с така внесения проект? Законът за нормативните актове, в сила от 04.11.2016 г. разпорежда: 1. При изработването на проект на нормативен акт се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица. (Чл. 18а.); 2. В процеса по изработване на проект на нормативен акт се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица. (чл. 26, ал. 2); 3. Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието за обществена консултация. (чл. 26, ал. 3). Отговор: Липсват данни за това. Въпрос: Могат ли да се очакват значителни последици от законопроект, чрез който се променя радикално избирателната система на държавата, който засяга всички български граждани с избирателни права, с който се въвежда ново райониране на територията на страната, което изисква значителни разходи. Отговор: Това е учебникарски пример за законопроект, който би имал значителни последици за държавата, гражданите и цялото общество Въпрос: Изготвена ли е цялостна предварителна оценка на въздействието относно внесения законопроект. Законът за нормативните актове, в сила от 04.11.2016 г. разпорежда: 1. При изработването на проект на нормативен акт се извършва предварителна оценка на въздействието. (Чл. 18а.); 2. Съставителят на проект на нормативен акт извършва оценка на въздействието на нормативния акт, когато това е предвидено в този закон. (Чл. 19); 3. Цялостна предварителна оценка на въздействието се извършва при 2. изработване на проекти на нормативни актове, за които частичната оценка е показала, че може да се очакват значителни последици. (Чл. 20, ал. 3, т. 2). Отговор: Липсва такава. Представената една страничка текст с широк шрифт НЕ Е цялостна предварителна оценка на въздействието, а е по-скоро частична оценка. Въпрос: Какво би представлявал, ако бъде приет един такъв законопроект? Отговор: Неправо. Това е неправо в буквалния смисъл. Закон, създаден при неспазване на правно уредената процедура за неговото изработване е нормативен акт който страда от непоправим порок и като такъв не произвежда действие. Той е лишен от всякаква валидност и легитимност. Въпрос: Каква държава е тази, чиито законодателен орган допуска приемането на неправо? Отговор: Неправова със сигурност, Въпрос: Държава ли е изобщо България днес? Отговор: Не ….. знам.
ПРАВОВА ДЪРЖАВА ИЛИ „НЕМА ТАКАВА“
От Тони Димов * Едно е да пееш, че „нема такава държава“, друго е да се бориш за нормална правова държава. Ако опитаме да съчетаем двете неща в песенен стил, би следвало да попитаме нямаше ли „кой да му каже“** на депутата Георги Кадиев, че преди да внесе законопроекта за изменение на Избирателния кодекс, трябва да организира извършването на цялостна предварителна оценка на въздействието му и обществени консултации, които съгласно Закона за нормативните актове (ЗНА) са задължителни от 4 ноември 2016 г. В момента никой в държавата не се наема с точност да предвиди какво ни очаква, ако този законопроект бъде приет. Мислещата част от обществото очевидно иска дебати, анализи, обсъждания и консултации по темата. Другото е популизъм „и още нещо“, но не и законодателство в правова държава. Правова държава не може да има, когато не се спазват правилата от народните представители, които ги приемат. А точно това се случи тия дни в Народното събрание. В него бяха внесени два законопроекта без оценка на въздействие в Народното събрание (НС) – за старите столици (от група депутати от Реформаторския блок, ГЕРБ, БСП и Патриотичния фронт) и за мажоритарния вот (от Кадиев, както вече отбелязахме). Към законопроекта за старите столици е приложена една страничка текст, озаглавен „Предварителна оценка на въздействието на законопроекта“, а законопроектът за Изборния кодекс (с цялата си важност за бъдещето на държавата ни) е разпределен от председателя на НС на правната комисия с две странички и половина текст под същото заглавие. Тези писмени упражнения нямат нищо общо с това, което навсякъде по света се нарича цялостна предварителна оценка на въздействието (ОВ). Те предизвикват въпроси – ние държава ли сме или територия, парламентът законодателен орган ли е или сбор от свободни елементи, пърхащи в пространството без правила, цел и посока? Законопроект като този, който внесе Кадиев, се нуждае минимум от 12 седмици широки обществени консултации. От създаването на 20-, 30- или 50-членен експертен пул от най-добрите национални и международни експерти по избори и изборни системи, които няколко месеца да работят, като анализират въздействия, разиграват различни хипотези, адаптират добри практики, симулират изборен процес. Накрая, след като отчетат всяко мнение от консултациите с обществото и стигнат до общо заключение, следва да излязат с предложение за най-подходящия вариант на регулиране на вота. Свободните разсъждения на един депутат в пет абзаца, озаглавени „предварителна ОВ“, по законопроект, зад който стоят резултати от национален референдум, национален омбудсман и най-известното шоу в държавата, е обида за всички мислещи хора, за всички нормални хора с чувство за принадлежност към общество и за такива като нас, които посветихме 10 години труд на регулаторната реформа, осъществена с приемането на Закона за нормативните актове, влязъл в сила през ноември 2016 г., която засега очевидно е само на хартия. Разглеждането на законопроект за народния вот без анализ и експертиза наподобява предписание без предварителни изследвания и диагноза от един-единствен лекар за лечение на главоболие чрез обезглавяване. България е на път да сътвори уникален рекорд като при действаща задължителна ОВ иска да рестартира своята избирателна и политическа система, без да оцени задълбочено очакваните от това въздействия. Тук не става дума само за това, че депутатите са забравили какъв закон са приели съвсем неотдавна. Става дума и за безразсъдство, което трудно може да бъде обяснено. Законопроект, който не е предшестван от обществени консултации и предварителна ОВ, не се допуска до разглеждане от НС, като председателят на НС го връща на вносителя за отстраняване на тези му недостатъци. Това е записано в Закона за нормативните актове и в Правилника за организацията и дейността на НС. И тук е тънкият момент. Принципът за народните представители е, че всеки законопроект се внася с предварителна ОВ, която по правило е частична – това е описание на определени обстоятелства, изложено в табличка от 2 колони и 5 реда, наречена методология. Когато, обаче частичната оценка посочи, че очакваните последици от проектозакона биха били значителни, законът изисква цялостна предварителна ОВ. Тя означава социологически проучвания, икономически изследвания, демографски проучвания, политологически анализи, сравнителни анализи, юридически изследвания, експертни мнения и обществени консултации, обобщени в доклад от минимум 30 страници, който съдържа убедителни данни, числа и доказателства относно препоръчвания вариант за действие. Съществува ли разумен човек, който ще каже, че законопроект, с който се прави предложение, подкрепено от 2,5 милиона граждани, с което се предвижда радикална промяна на избирателната система, ново райониране на държавата, създаването на нови административни структури и последващи промени на цялата политическа система, не е проект, от който се очакват значителни последици? Това е учебникарски пример за законопроект, при който прогнозата за значителност на въздействията е очевидна и цялостната оценка е задължителна. Когато НС прие промените в Закона за нормативните актове със задължителната оценка на въздействието, ние си помислихме – край на законотворческите импровизации, сменихме правилата. Какъвто и „интелектуален гигант“ да влезе в НС оттук нататък, ще трябва да се съобразява с тях. Не можехме да си представим, че народните представители няма да искат да спазват собствените си правила, гласувани от самите тях. Оказа се, че ни е била бедна фантазията. *Авторът е председател на Центъра за оценка на въздействие на законодателството. **Аналогията е с песните „А дали е така“ на Васил Найденов и „Нема такава държава“ на Слави Трифонов.
ВНЕСЕНИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА МАЖОРИТАРНА СИСТЕМА ПРОТИВОЗАКОННИ
Тони Димов пред OFFNEWS: Нормална държава или държавата на Издислав Законът за нормативните актове, който изисква да се прави оценка за въздействие на всеки закон, не се спазва. Тази сериозна законодателна промяна, която налага да се прави оценка на въздействие преди внасянето на всеки проектозакон, беше приета тази година и влезе в сила от 4 ноември 2016 година. Частичната оценка е задължителна за всички предложения за изменение и допълнение на нормативни актове, а цялостната за проектите на изцяло нови закони и за предложения, които биха имали значителни въздействия. От тогава в Народното събрание са внесени два законопроекта, които изискват цялостна оценка на въздействието – изцяло новият Закон за старите столици и предложенията за изменение и допълнение на Изборния кодекс, които биха довели до смяна на цялата избирателна система с въвеждане на мажоритарния вот. От Центъра за оценка на въздействието на законодателството сигнализират, че законът не спазва от самите депутати. В двата закона, които са внесени след влизането в сила на изискването за задължителна оценка представените оценки нямат нищо общо, с това което се прави в ЕС и в държавите членки и се нарича оценка на въздействието, а е една лоша имитация, която звучи като английския в песента Издислав. Това се отнася до Закона за старите столици, внесен от 16 депутати от 4 парламентарни групи – ГЕРБ, РБ, ПФ и БСП и промените в Изборния кодекс, които предлага омбудсманът Мая Манолова и внесени от независимия депутат Георги Кадиев. Тони Димов от Центъра за оценка на въздействие на законодателството дава пример със Закона за старите столици, при който по Закона за нормативните актове задължително се изисква извършването на цялостна предварителна оценка на въздействието и провеждането на обществени консултации за период от 30 дни преди неговото внасяне в НС. „Към този законопроект няма данни за проведени обществени консултации, има по-малко от 1 страничка текст озаглавен предварителна оценка на въздействие, който няма нищо общо с това, което представлява цялостна оценка на въздействието в ЕС и в света. Цялостната ОВ трябва да включва задълбочен, базиран на доказателствата, икономически, юридически и тясно специализиран, според областта на интервенцията, анализ при който чрез използването на количествени и качествени показатели се сравняват потенциалните икономически, социални и екологични въздействия на минимум три различни варианта за разрешаване на проблема и се прави препоръка относно оптималния вариант“, обяснява д-р Димов. Тони Димов дава пример и със Закона за промените в Изборния кодекс, внесен от Кадиев. „Не може толкова сериозен проект на закон с очаквания за толкова значителни въздействия, свързани с промяна на цялата политическа система в страната, на държавата и на обществото като цяло да има оценка от 3 странички, категоричен е д-р Тони Димов от Центъра за оценка на въздействие на законодателството. Всяка дума от текста и мотивите към законопроекта сочи на очаквания за значителни последици – смяна на избирателна система, ново райониране, нови административни структури. Има ли разумен човек, който да смята, че последиците от такъв законопроект не биха били радикални и съществени.“ „България е на път да сътвори поредния невиждан връх и световен рекорд в законодателната мисъл. Законодателният ни орган приема за обсъждане закон, който е с претенцията да промени из основи държавата без да направи задълбочена оценка на въздействието от тази промяна, при действащо изрично задължение за извършването на такава по закон.“ Той уточнява, че Законът за нормативните актове изисква извършването на цялостна предварителна ОВ, винаги когато частичната ОВ е показала, че може да се очакват значителни последици. „Това означава да се проведе голямо социологическо проучване, да се съберат най-добрите експерти по темата от България и от света, да се проведат поредица от икономически изследвания и анализи, социални и демографски проучвания и да се приложат всякакви други необходими за случая научно безспорни методи за анализи и прогнозиране. Всичко това следва да се постави в контекст на вариантен анализ, чрез обсъждането на минимум 3 различни алтернативни решения по регулиране. Накрая, като се вземат предвид и всички мнения на участниците в обществените консултации, резултатите от оценката да се представят в доклад и на базата на доказателствата да се предложи оптималния вариант на регулиране, този който е най-приемлив от всички гледни точки“, сочи Димов. А точните изисквания за закона са: При изработването на проект на нормативен акт се извършва предварителна оценка на въздействието и се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица. Извършването на частична предварителна оценка на въздействието предхожда изработването на всеки проект на закон, кодекс или подзаконов нормативен акт на МС. Цялостна предварителна оценка на въздействието се извършва при: – изработване на нови закони и кодекси; – изработване на проекти на нормативни актове, за които частичната оценка е показала, че може да се очакват значителни последици. Преди внасянето на проект на нормативен акт, съставителят му го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието за обществени консултации за срок не по-кратък от 30 дни. Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, и предварителна оценка на въздействието не се обсъжда от компетентния орган. Според правилника за организацията и дейността на НС такива законопроекти не се разпределят към постоянните комисии по реда от председателя на НС. Експертите призовават депутатите да спазват закона, който сами са приели и да правят ясни, точни и пълни оценки на въздействието така, както изисква този закон. „Ако народните представители, приемайки Закона с нормативните актове със задължителната оценка на въздействието са имали предвид да правят такива цялостни оценки като при дадените примери, това означава, че те просто са имитирали намерения за промени, с което са подвели нас и цялото общество. Това просто ние няма как да го приемем. Тази регулаторна реформа е малката останала светлина за такива като нас, която ни дава смисъл да продължим да живеем и работим в България и ние няма как да се съгласим това да продължи и да се молим на законодателния орган да спазва собствените правила. Другото означава да продължим да се лутаме и чудим, „Има ли такава държава”, „уникална държава”, „нормална държава” или просто да си знаем, че това е „държавата на ИЗДИСЛАВ“, коментира Тони Димов.
ТОНИ ДИМОВ: КОГА ЩЕ ИМАМЕ ПРАВОВА ДЪРЖАВА, ЩОМ ДЕПУТАТИТЕ НЕ СПАЗВАТ СОБСТВЕНИТЕ СИ ПРАВИЛА
Правовата държава започва от правилата, т.е. донякъде от депутатите, които приемат законите. Тя започва от тях и по още една причина. Когато народните представители са адресати на законодателството, те трябва да дадат пример за неговото образцово спазване. Когато не спазват приетите от тях правила те излъчват изключително лош сигнал към цялото общество и се стига до нихилизъм, неуважение към правото и институциите, чувство за безнаказаност и безотговорност. Тогава тяхната немарливост се пренася върху държавата и вместо за правова можем да говорим за немарлива държава. Народни представители от Реформаторския блок, ГЕРБ, БСП лява България и Патриотичния фронт дружно решиха да се опитат да заобиколят Закона за нормативните актове (ЗНА), като на 09 декември 2016 година внесоха първия проект на изцяло нов закон след промените от ноември 2016 г., наречен Законопроект за старите столици на България – http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/66499/. А считано от 04 ноември 2016 г. в подобни случаи ЗНА изисква извършването на цялостна предварителна оценка на въздействието и провеждането на обществени консултации. Към законопроекта е приложена една страница текст, озаглавен „Предварителна оценка на въздействието на законопроекта”, който няма нищо общо с това, което в световен мащаб и в ЕС се нарича цялостна предварителна оценка на въздействието. Докладът с резултатите от извършена цялостна предварителна ОВ следва да съдържа позоваването на данни и доказателства, събрани чрез прилагането на социологически методи за обработка на данни и чрез обществени консултации. Той трябва да описва проблема, който се решава с предложението, целите и резултатите които се преследват от него. Цялостната ОВ трябва да включва задълбочен, базиран на доказателствата, икономически, юридически и тясно специализиран, според областта на интервенцията, анализ който чрез използването на количествени и качествени показатели да сравнява потенциалните икономически, социални и екологични въздействия на минимум три различни варианта за разрешаване на проблема и да прави препоръка относно оптималния вариант. Според нас, този законопроект представлява тест на депутатите как би функционирала системата в рамките на българското НС след въвеждането на задължителния механизъм на ОВ и на обществените консултации и дали регулаторната реформа ще действа ефективно или фиктивно. В случая просто липсват данни, както за извършена цялостна предварителна ОВ, така и за проведени обществени консултации във връзка със законопроекта. Това, обаче е и тест доколко правова е нашата държава. Защото според ЗНА и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание такива законопроекти не следва да се разпределят към парламентарните комисии и не следва да се разглеждат от Парламента до отстраняване на нередовностите в тях. Да, но въпросният законопроект вече е разпределен на Комисията по културата и медиите като водеща и на Комисия по икономическа политика и туризъм, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление като участващи. Въпросът оттук нататък е каква държава е България, като очевидно не е правова
ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ В БЪЛГАРИЯ: ПЕРСПЕКТИВИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
Имаме повод да празнуваме, защото преди дни бяха приети промените в Закона за нормативните актове, в който обществените консултации и оценката на въздействието на нормативните актове вече стават задължителни, а не пожелателни, както беше досега“, каза д-р Тони Димов на заключителната конференция на 26 април 2016 г. по проект „Повишаване ефективността на обществените консултации чрез активно участие на гражданското общество в процеса на вземане на управленски решения”, финансиран в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 година. Проектът се изпълнява от нашите колеги от Асоциацията на юристи за развитие на правото в обществен интерес, Сдружение „Журналисти за прозрачно управление” и Професионалното обединение на държавните служители. Обществените консултации са основополагащият механизъм, създаващ необходимия набор от условия и гаранции за упражняването на правото на участие на гражданите във вземането на решения от държавните институции. Независимо от начина, по който гражданите участват в обществените консултации – лично или като част от организации на гражданското общество, или бизнес структури, те винаги играят позитивна роля, правейки публичните институции по-прозрачни и отчетни пред обществото и придавайки по-голяма легитимност на решенията, които се взимат. На заключителната конференция беше представен Годишен доклад за състоянието на обществените консултации в България през 2015 г. и бяха връчени годишни награди за проведени по европейските стандарти обществени консултации. Министерството на информационните технологии и съобщенията получи голямата награда за най-висок стандарт при провеждане на обществени консултации. Наградата прие заместник-министър Антон Гинев, който пожела на екипа, изпълнил проекта да продължи успешно да мотивира гражданското общество да участва в законодателния процес. Отличия получиха и администрациите на двамата вицепремиери – по коалиционна политика и държавна администрация г-жа Румяна Бъчварова и по европейските фондове и икономическата политика, съответно за провеждане на консултация при спазване на най-високи стандарти и за най-много получени и взети предвид предложения по един проект. Министерството на труда и социалната политика получи приз за използване на най-разнообразни начини на консултиране. Община Джебел бе отличена за наличие на собствени стандарти за обществени консултации. Антинаградата за най-непрозрачна администрация „Желязно перде“ бе присъдена на Министерството на културата.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО БЕШЕ АКЦЕНТ И В ОБРЪЩЕНИЕТО НА ПРЕЗИДЕНТА КЪМ НС
В своето обръщения към 43-ото Народно събрание от 18 Март 2016 държавният глава Росен Плевнелиев постави изключително силен акцент върху мерките за подобряване на качеството на законодателството и специално по отношение на въвеждането на задължителната оценка на въздействието. Той заяви следното: „Неведнъж апелирах да се прекрати порочната практика за внасяне в последния момент и без предварително обсъждане на съществени законодателни промени. Благодаря ви, че чухте моя призив за разглеждане на промените в Закона за нормативните актове, за да се въведе задължителна оценка на въздействието. Само чрез публичност, прозрачност и ясни мотиви на предложенията можем да убедим българските граждани, че законодателната власт отчита техните интереси и търси разумния баланс в държавното управление.”