ТОНИ ДИМОВ ПРЕД БНР: ЗАКОНЪТ ЗА ГОРИВАТА Е ПРИМЕР КАК СЕ ЗАОБИКАЛЯТ ИЗИСКВАНИЯТА В НОРМОТВОРЧЕСКИЯ ПРОЦЕС
Т.нар. Закон за горивата, чието влизане в сила беше отложено, е пример как депутатите заобикалят изискванията на регулаторната реформа от 2016 за оценка на въздействието и обществени консултации на законопроектите. Това заяви в предаването „12+3“ Тони Димов от Центъра за оценка на въздействието на законодателството, който публикува годишен мониторингов доклад, относно спазването на нормативните изисквания, свързани със задължителната оценка на въздействието и обществените консултации при приемане на нови нормативни актове. Димов заяви, че в периода 2017-2018, проблемите в това отношение са се задълбочили, а Народното събрание се ползва за бърза писта за приемане на закони, които ще имат неясно въздействие върху обществото. „Едното явление е парадоксът. Народният представител, за да придаде важност на своите проектопредложение казва, че то би засегнало целия народ. След което внася своя законопроект с една страничка, в която казва „Няма да има въздействие“. Други явления – преписване като ученици; оценки на въздействието като конвеир – сменя се само името; явлението копи-пейст. В първата, прохождаща година, когато е възможно да има грешки, бяхме достатъчно снизходителни“, заяви Димов. „Новите явления сочат за следващо ниво на изобретателност при заобикалянето на закона. Феноменът „0+1=2“. Оценката на въздействие изисква първо да се разглежда нулевият вариант, „не прави нищо“, и да се сравняват евентуалните бъдещи ефекти от предлаганите регулаторни намеси с него. Как биха се развили обществените отношения, ако ги оставим просто така, и как, ако се намесим? Добрата практика казва, че трябва да се разгледат минимум два други варианта. Българският народен представител разглежда само нулевия и един друг вариант, за да подсили колко е важно да се регулира“, допълни правният експерт, според който „нулевият вариант“ трябва да се разглежда приоритетно, поради изобилието на регулации в българското законодателство. „Народното събрание се ползва като бърза писта, като пробойната в системата, като мястото, където нещата могат да бъдат пускани по пързалката, когато няма време нещата да бъдат разгледани в Министерският съвет през междуведомствената съгласувателна процедура и с обществени консултации. Защо Народното събрание не провежда обществени консултации, когато закона го задължава? Заради бързината. Народните представители нямат време да се вслушат в своите избиратели“, заяви Димов. Той допълни, че Законът за горивата е създал „невъобразим абсурд в правния мир“. Предложенията за негови изменения и допълнения са предложени без никакви обсъждания и с оценка за въздействие, в която пише, че няма да бъдат засегнати малки и средни предприятия и няма да бъде наложена административна тежест. След като се оказва, че това не е вярно, но законът вече е влязъл в сила, се търсят варианти за отлагането му чрез забяване на подзаконовия норамативен акт – наредбата за регистъра. По думите на Димов, институциите все още не разбират смисъла от задължителната оценка на въздействието и обществените обсъждания на законопроектите. Чуйте целият разговор тук.
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПУБЛИКУВА ГОДИШНИЯ ДОКЛАД ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ЗА 2017
На 20 юли 2018 г. на Портала за публични консултации бе публикуван Годишният доклад за извършването на оценка на въздействието за 2017 г., изготвен на основание чл. 77б, ал. 1, т. 13 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. В него са отразени състоянието и развитието на процесите, свързани с извършване на оценка на въздействието в изпълнителната власт и провеждането на обществените консултации по Закона за нормативните актове, както и перспективите и приоритетите за следващите периоди. Според находките от доклада през годината въвеждането на оценка на въздействието в работата на администрацията бележи напредък. Налице е необходимата нормативна база. Повишава се компетентността и нормотворческата култура на експертите от всички нива на администрацията, доколкото част от преките им задължения е и участието им при извършване на оценки на въздействието. Отчетено е подобрение и в информираността на гражданите и бизнеса относно възможностите им за реално участие при вземането на решения с обществена значимост.
Д-Р ТОНИ ДИМОВ ПРЕД „ТРУД“: ПРОИЗВЕЖДАТ СЕ ЗАКОНИ НА КИЛОГРАМ
Бързината е единственият принцип в българския законодателен процес, който се спазва на сто процента. Това заявява пред „Труд“ докторът по право Тони Димов, който от години наблюдава производството на закони в държавата и следи за тяхното качество. Според него това производство е толкова изобилно и нетрайно, че и самите му производители не го познават. „Случва се – казва той – депутатите да разберат какво правило са създали чак, когато се наложи да го променят.“ Г-н Димов, две години минаха, откакто Законът за нормативните актове (ЗНА) задължи законодателя да прави предварителна оценка на въздействието на разпоредбите, които съчинява или поправя, а също и да се консултира с експерти и граждани за нуждата от тях. Оправда ли се очакването, че това ще попречи на депутатите да правят боклук от алинеи и параграфи? Регулаторната реформа, въведена със ЗНА през 2016 г., ще бъде бавна и трудна. Докато се покаже полезният й ефект, ще минат години. Защото у нас няма култура на нормотворческия процес, нито мотивация за подобряването му чрез събиране на данни. Изглежда, че властимащите нямат необходимост да доказват на своите избиратели, че извършват законодателна дейност в интерес на цялото общество. Неведнъж зад бързината или зад колективната (без)отговорност на държавните органи, партиите или групите, предлагащи мерки за регулиране, се прикрива преследван от тях частен интерес, който е различен от обществения. Голяма изненада за мен и за колегите ми от Центъра за оценка и въздействие на законодателството беше изначалният отказ на Народното събрание да спазва изискването за провеждане на обществени консултации по законопроектите в срок от 30 дни. Това за нас е неразбираемо, необяснимо. Централният държавен орган, чрез който се осъществява представителството на суверена, да не желае да се допитва до избирателите си при вземането на най-важните решения! Да се лишава от този процес, призван да предаде на неговите актове откритост, легитимност, публичност! Защо! Обществените консултации са лесен и ефективен генератор на най- дефицитната стока у нас – доверието на хората във властта. Да не би рейтингът на парламента да е толкова висок, че да не му трябва повече обществено доверие? Очевидно не е това обяснението Аз си обяснявам този феномен с бързината в нормотворчеството. Бързината се превърна в неписан принцип и то единственият, който се спазва на 100% в българския законодателен процес. Когато нямат обективен отговор на въпроса кое налага приемането на един или друг закон, законодателите вадят аргумента, че динамиката на обществените отношения изисква бързи решения. Има и друг изненадващ за нас феномен – елементарният начин, по който властимащите заобикалят Закона за нормативните актове, като го „прилагат“ в кавички. Всичко е публично – всеки проектозакон с мотивите му и оценката на въздействието му, се публикува в интернет – и ние не допускахме, че някой ще си позволи да изготвя оценки на конвейер, с преписване, с копи– пейс. Но ето че това се случва: на всякакви проекти се лепва една и съща оценка, с голи фрази и изрази, изпразнени от съдържание. Затова ли всеки новоприет закон в Народното събрание е поправян поне веднъж в рамките на 6 месеца – или преди да бъде гласуван, или след това? Добрите оценки на въздействието трябва да доведат до по-добро регулиране. Формалните и фалшивите оценки са нещо по-лошо от липсата на каквито и да е. Чрез тях властимащи, които са повлияни от частни или групови интереси, могат да ни заблудят, че дадено законопредложение е много нужно и спешно. Можете ли да дадете конкретни примери за това как се заобикаля на Закона за нормативните актове? Ще ви дам извадки от мониторинга, който проведохме от края на 2016 до края на 2017 г. Цитирам: „Необходимостта от тази законодателна инициатива е очевидна – проблемите с непазарния характер, водещ до високи цени на горивата в България, не са от вчера.” Това е част от оценка на въздействието към Проекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от народни представители от Реформаторския блок. Кажете ми, откъде идва „очевидността“? И ако проблемите „не са от вчера“, от онзи ден ли са? И изобщо каква обективна обосновка съдържа тази оценка? Ето ви и друг цитат – от проект на депутати от „Воля“ за промяна на Гражданско–процесуалния кодекс: „Заинтересована група от приемане на законодателната инициатива е цялото общество. Гарантирането на правата както на длъжниците, така и на взискателите и осигуряване на по-лесен достъп до правосъдие е в интерес на цялата общественост, тъй като поради един или друг повод един гражданин е страна или може да се окаже в даден момент страна на производството по ГПК.” Какво трябва да означава изразът „поради един или друг повод един гражданин е страна или може да се окаже страна на производството по ГПК“? Какво? Този израз е безсмислен. Звучи като подигравка – и не с експертната, а просто с грамотната част от българското общество. Чуйте друг текст: „Законопроектът ще допринесе за подобряване на бизнесклимата и преодоляване на т.нар. сив сектор в селскостопанското производство”. Това е част от оценка на Закона за храните, внесен от депутати на БСП. Оценката не бива да съдържа декларации от този вид, тя трябва с данни да покаже кой е „сивия сектор“ и как точно ще се постигне „подобряване на бизнесклимата“. Да ви дам ли още примери Дайте още един? „Очаква се след приемането на ЗИД на ЗППЦК да се постигне подобряване, а в известни случаи и облекчаване на нормативната регулация, съкращаване на сроковете за произнасяне на надзорния орган по някои административни производства.” Цитатът е от проект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, внесен от група депутати от ГЕРБ. Какво точно означава „облекчаване на нормативната регулация“? Не е ясно. И кому са нужни тези декларативни фрази? Те нямат място в оценките! А оценката на проекта за промяна в Търговския закон? Онази промяна, която целеше да попречи на собствениците на компании да избягват плащането на осигуровки и заплати, като прехвърлят дялове на трети лица. Този законопроект за „справяне с модерното робство“, както бе рекламиран, се превърна в законопроект „как да вгорчим живота на бизнеса“, който и без това е не е много сладък. За да избегна по-тежки думи, бих казал, че това е емблематичен
СТАРТИРА РЕГИСТЪРНАТА РЕФОРМА ПРИ ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ
На 01.01.2018 г. влязоха в сила измененията и допълненията на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, с които се постави началото на реформата в регистрацията на българските юридически лица с нестопанска цел. В своята основна част тя се изразява в преминаването на регистрацията на юридическите лица с нестопанска цел от окръжните съдилища към специално създадения с изменения в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел Регистър на юридическите лица с нестопанска цел при Агенцията по вписванията. Реализирана с активното участие на Центъра за оценка на въздействието на законодателството, реформата бе планирана да се осъществи плавно и постепенно без създаването на пречки, тежести и сътресения за българските юридически лица с нестопанска цел. Първо, тя обхваща всички новосъздадени юридически лица с нестопанска цел, които ще бъдат учредени след 01.01.2018 г., които ще следва да се впишат директно в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенцията по вписванията. Второ, за заварените юридически лица с нестопанска цел, т.е. тези възникнали преди 01.01.2018 г. е предвиден срок от 3 години от влизането в сила на закона, т.е. до 31.12.2020 г., в който те следва да се пререгистрират в Агенцията по вписванията. Ако междувременно, преди да изтече 3-годишният срок на тях им се наложи да вписват промени в някои от обстоятелствата, които подлежат на вписване, заедно с изменението те ще трябва и да се пререгистрират в Агенцията по вписванията. Принципното положение, залегнало в измененията на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) е, че всички заварени юридически лица с нестопанска цел продължават да осъществяват дейността си по стария ред до изтичане на срока за пререгистрация, който е до 31.12.2020 г. ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ В ОБЩЕСТВЕНА ПОЛЗА НЕ СА ДЛЪЖНИ ДА СЕ ПРЕРЕГИСТРИРАТ В АГЕНЦИЯТА ПО ВПИСВАНИЯТА ДО 30.06.2018 г. каквато информация беше разпространена в края на 2017 г. Тяхното задължение за представяне на годишни финансови отчети и доклади за дейността до тази дата е неправилно обвързано с изискването за пререгистрация, което се дължи на тълкуване на едни разпоредби от закона, което влиза в противоречие с други (в частност на § 25, ал. 1 и § 26, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗЮЛНЦ), който предвижда срок за пререгистрация до 31.12.2020 г. ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ В ЧАСТНА ПОЛЗА НЕ СА ДЛЪЖНИ ДА ОБЯВЯВАТ СВОИТЕ ГОДИШНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ В АГЕНЦИЯТА ПО ВПИСВАНИЯТА след като се пререгистрират в нея, каквато информация също се появи в края на миналата година. В общите разпоредби на ЗЮЛНЦ съществува норма (чл. 18, ал. 2, т. 4), според която на обявяване в Регистъра при Агенцията по вписванията подлежат финансовите отчети на юридическото лице с нестопанска цел, която може да доведе да заблудата, че се отнася до всички юридически лица с нестопанска цел. Законът за счетоводството (чл. 38, ал. 1 в сила от 01.01.2018 г.), обаче поставя такова задължение единствено по отношения на юридическите лица с нестопанска цел със статут в обществена полза.
ОЦЕНКАТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА РЕГУЛИРАНЕТО СТАНА НА ЕДНА ГОДИНА
Измина една година от въвеждането на оценката на въздействието в българския нормотворчески процес. В тази връзка представяме Доклада с резултатите от мониторинга върху прилагането на задължителната оценка на въздействието в България през първата година от нейното действие. Мониторингът е извършен от екип на Центъра за оценка на въздействието на законодателството и обхваща всички подлежащи на оценка на въздействието нормативни актове с акцент върху законопроектите, разработени в периода 04.11.2016 г. – 31.10.2017 г., независимо от това по волята на кой от двата субекта с право на законодателна инициатива по Конституция – Министерски съвет или отделен народен представител те са били разработени и предложени. Резултатите от него показват че общият брой на изготвените ОВ в рамките на МС и НС е около 365, което означава, че образно казано в държавата във всеки ден от годината се е изготвяла по една оценка. Това дава увереността да се твърди, че регулаторната реформа в България, чийто основен двигател е задължителната оценка на въздействието е започнала и се случва реално.
ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ПОЛИТИКИТЕ И ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО, ЦЕЛЯЩИ ОСИГУРЯВАНЕ НА ДОСТЪПНА АРХИТЕКТУРНАТА СРЕДА В БЪЛГАРИЯ
От средата на месец август 2017 година Центърът за оценка на въздействието на законодателството и „Евроконсултантс България С.А“ АД, като партньори в обединението „ЕвроРИА“, започнаха изпълнение на обществена поръчка с предмет „Оценка на въздействието на действащите политики и законови разпоредби и на упражнявания мониторинг по отношение на осигуряване на достъпна архитектурна среда в съществуващите сгради и съоръжения, както и разглеждане на възможни сценарии за допълването им и/или за въвеждането на нови подходящи политики и органи за мониторинг”, възложена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Основната цел на проекта е изготвянето на цялостна предварителна оценка на въздействието на мерки за усъвършенстване на националната рамка от политики и норми, насочени към подобряване на достъпността на архитектурната среда в България, включително за хората с увреждания и създаване на необходимите условия за пълноценно изпълнение на изискванията на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания в тази сфера. Очакваните резултати от неговото изпълнение са свързани с отстраняването на идентифицираните от държавата и заинтересованите страни проблеми във връзка с осигуряването на достъпността на архитектурната среда в България. Първият проблем се състои в това, че и понастоящем съществуващите сгради и съоръжения за обществено обслужване, включително елементите на физическата среда в урбанизираната територия в една немалка част са частично или изцяло недостъпни за хората с намалена подвижност и тези с увреждания. Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания изисква от държавите – страни по нея разработване, обнародване и извършване на мониторинг за прилагането на минимални стандарти и указания за достъпност на съоръженията и услугите, отворени за или предназначени за широката публика, както и съобразяване с всички изисквания за достъпност за хора с увреждания от страна на всякакви частни лица, предлагащи съоръжения и услуги, отворени или предназначени за широката публика. Вторият проблем с осигуряването на достъпността се свързва с установения дефицит на достатъчно надежден механизъм за ефективен мониторинг по отношение на изградената достъпна среда в съществуващите сгради и съоръжения за обществено обслужване, с недостига на информация за осигурената достъпност и с недостатъчното стимулиране на дейностите за привеждане на съществуващите сгради и съоръжения за обществено обслужване в съответствие с нормативните изисквания за достъпност. На 15 септември 2017 г. стартира едномесечна обществена консултация, чиято основна цел е да се установи дали са налице набелязаните проблеми, както и да бъде получена обратна връзка от всички потенциални заинтересовани страни относно евентуалното наличие на други значими проблеми и предизвикателства в тази област. Повече информация за обществената консултация и възможностите за участие може да бъде намерена на специализираната страница за публични консултации на Центъра за ОВЗ PUBLICONSULTATION.
Тони Димов: И ПРОЕКТЪТ НА НПК БЕ „ПРОМУШЕН”, ПРИЯТЕЛЮ КАШЪМОВ!
Defakto.bg Тони Димов, председател на Центъра за оценка на въздействие на законодателството На 13 юни 2017 г. в Народното събрание беше внесен Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 702-01- 4. Вносител на законопроекта е Министерски съвет. Влезлите в сила на 04.11.2016 г. измененията и допълненията към Закона за нормативните актове (ЗНА) поставиха основите на реформата в българския нормотворчески процес. Трите стълба на тази реформа са задължителната оценка на въздействието, задължителните обществени консултации в структуриран вид и предварителния преглед за съответствие на проектозаконодателството с Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и практиката на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ). Първите два от тях са задължителни за всички съставители и вносители на нормативни актове, последният за проектите на закони и кодекси, внасяни от Министерския съвет. И, Изненада! От страницата на Народното събрание в интернет е видно, че към внесения законопроект не е представен нито: доклад с резултати от изготвена предварителна оценка на въздействието, нито справка за отразяване на получените становища от проведена обществена консултация, нито справка за съответствието на законопроекта с ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ. А те са задължителни и тяхната липса, според ЗНА и действащия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание е основание за оставянето на законопроекта без разглеждане и за връщането му на вносителя за отстраняване на нередовностите. Но, законопроектът е разпределен на две постоянни комисии – правната като водеща и тази по европейските въпроси като участваща и е приет на първо гласуване от тях на 21.06.2017 г. Аргументът за подобно „промушване” на законопроекта е посочен в писмото на вносителя, подписано от премиера до Председателя на НС, в което се казва, че законопроектът е изработен и съгласуван до влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове (ДВ, бр. 34 от 2016 г.) и на основание § 9 от Преходните и заключителните му разпоредби се одобрява и приема по действалия до 4 ноември 2016 г. ред. А дали изобщо тази преходна разпоредба е приложима? Според нас не е приложима. Целта на този текст беше да се даде изрична законова уредба на т.нар. „висящи производства”, т.е. онези проекти на нормативни актове, чието изработване и съгласуване е приключило до 4 ноември 2016 година да не бъдат връщани в начално положение. По отношение на законопроектите това означава, че онези от тях, които са били готови за внасяне пред тогава действалото (43-то) Народно събрание преди влизането в сила на ЗНА да могат да бъдат внесени по стария ред. Ако бъде проведено друго тълкуване, което да разшири полето на действие на тази разпоредба от закона, би се стигнало до поне 2 правни абсурда. Първият от тях, е че законопроекти разработени и съгласувани и в мандата на всички предходни народни събрания от 1989 г. до днес биха могли да се окажат освободени от новите задължителни институти в българското нормотворчество, гарантиращи по-добро регулиране, каквито са оценката на въздействието и обществените консултации. На страницата на Министерство на правосъдието има публикувани най-малко 4 проекта за изменение на НПК от 21.10.2016, 25.08.2016, 03.07.2015, 14.12.2012 г.. На портала за обществени консултации на МС има също публикуван такъв проект от 21.10.2016 г., но никой от тях не е идентичен с този внесен на 13 юни 2017 година в НС. Как вносителят доказва пред цялото общество, че този внесен законопроект е бил разработен и съгласуван в миналото, не е ясно, а това е основанието той да не бъде подложен на оценка на въздействието, да не е обект на обществена консултация в структуриран вид и да не бъде проверен за съответствие с Европейската конвенция за правата на човека, т.е. да бъде прокаран по старите правила все едно, че нищо не се е променило, няма промени в Закона за нормативните актове, въвеждащи утвърдени в ЕС механизми за обективност и прозрачност на вземането на решения по регулиране, няма регулаторна реформа… Вторият абсурд е свързан с безспорната в теорията и практиката „юридическа смърт” на всички внесени законопроекти в един парламент, които не са окончателно приети от него и която настъпва в деня на неговото разпускане. Абсурдът се състои в това, че внесените в НС законопроекти при подобна хипотеза „умират”, т.е. считат се, че никога не са били внасяни, а невнесените законопроекти, като въпросния НПК продължават да съществува отвъд живота на конкретното правителство и парламент и могат да бъде внесен от следващото МС в следващия НС и то без да се спазват новите правила в нормотворчеството ни. А дали чрез подобно разширително тълкуване на тази преходна разпоредба не се заобикаля закона? Според нас, категорично да. Предложените промени в НПК са съществени дори могат да се определят като радикални в някои аспекти. С тях се преследва ускоряване на процесуалното развитие в двете фази на наказателното производство като се предлага: – въвеждането на разпоредително заседание, в което ще се решават окончателно въпросите относно допуснати процесуални нарушения в досъдебното производство; – премахва се възможността за прекратяване на наказателното производство като санкция от необоснованото му забавяне и се въвежда процедура за ускоряване на производството в съответствие с европейските стандарти и други; – разширява се кръгът на лицата, които могат да направят искане за ускоряване на наказателното производство като такива права се предоставят вече не само на обвиняемия и на неговия защитник, но и на пострадалия и на ощетеното юридическо лице в досъдебното производство и други. С проекта се предлага, с оглед компетентността и по-голямата специализация на Специализирания наказателен съд, той да решава дела с висока правна и фактическа сложност, като се предвижда той да гледа корупционните престъпления, за които са привлечени под отговорност народни представители, министри, председатели на държавни органи, и други лица заемащи публични длъжности. С предлаганите промени се изключва проверката от касационната инстанция на въззивни присъди по дела от частен характер. Предложен е комплекс от правни норми, с които се цели адекватно прилагане на принципа „ne bis in idem“ при конкуренция между административнонаказателна и наказателна отговорност. Със законопроекта се въвеждат изискванията на редица от нормативни актове от правото на ЕС – директиви и рамкови решения. За първи път е регламентиран и редът, по който се отправят преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси, в нова самостоятелна глава от кодекса и т.н. и т.н. При обсъжданията на първо гласуване в комисиите в Парламента се посочва, че законопроектът е изготвен от Министерството на правосъдието в работна група с участието на представители на прокуратурата, съда и адвокатурата и е обсъден на заседание на Съвета по прилагане на актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. Представени са и становища по законопроекта от Върховния касационен съд и от Висшия адвокатски съвет. Кои са били
„ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА РЕГУЛИРАНЕТО”
В средата на месец май 2017 година на книжния пазар се появи книгата „Оценка на въздействието на регулирането”. Тя представлява първото обхватно изследване, посветено на механизма на оценката на въздействието след въвеждането му като задължителен в България с измененията в Закона за нормативните актове от 2016 година. В нея оценката на въздействието е представена като регулаторната иновация, която създава възможността законодателният процес да стане по-обективен, по-безпристрастен, по-прозрачен за обществото и да започне да произвежда по-добро регулиране, защото представлява уникален порт на данни, информация и експертиза, към който той може директно да се включи. Основни адресати на изследването са всички настоящи и бъдещи нормотворци, служителите от държавната администрация и разбира се студентите и учените в областта на правото, социологията на правото и политическите науки. Неговата основна цел е да подпомогне изграждането на нов начин на мислене, на новата култура на ясно, открито и прозрачно, основано на факти законотворчество. От тази гледна точка изследването би било интересно и полезно и на представителите на бизнеса, неправителствените организации и гражданите, които търсят нови форми за изразяване на своето мнение в процеса на вземането на решения по регулиране. Книгата има и една много специална група ползватели и това са младите хора. Тези, които живеейки в интернет и пътувайки по света се чудят защо едно или друго лесно и умно решение не е въведено в България и защо правилата у нас не се спазват. Тези, които често са упреквани за своята взискателност, която всъщност е желание за нормален живот у нас, такъв какъвто съществува във всяка друга страна-членка на Европейския съюз. Целта е те да знаят, че в сферата на регулирането следва да важи точно обратния на Мечо Пух принцип, който звучи така: „Колкото по-малко, толкова повече”, че SMART не само модел автомобил и не означава единствено елегантен и умен, а е особен вид целеполагане при вземането на решения (съкратено от Specific, Measurable, Achievable, Relevant, Time-bound), RACER не означава само състезател, а е система за определяне на индикатори за наблюдение на публичните политиките (акроним от Relevant, Accepted, Credible, Easy to monitor, Robust), а PESTLE не е вид шоколад, а области на въздействия, които се изследват чрез съвременната оценка на въздействие (съкратено от Political, Economic, Social, Technological, Legal, Environmental).
Тони Димов пред Bloomberg TV Bulgaria: БЪРЗИНАТА В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО Е САМО ОПРАВДАНИЕ ЗА ПРИКРИВАНЕ НА ИНТЕРЕСИ
Още когато се приемаше Закона за нормативните актове, въпреки твърденията, ние се опасявахме, че това може да се окаже буря в чаша вода. Това заяви председателят на Центъра за оценка на въздействието на законодателството д-р Тони Димов в предаването „В развитие“ с водещ Вероника Денизова. „Имахме опасенията, че законът няма да се спазва докрай в неговата пълна сила, в неговата пълна степен и нашите опасения се оправдаха“, продължи адвокатът. По думите му, законът ясно и категорично разписва случаите, в които следва да се провежда цялостна и частична предварителна оценка на въздействието, като проблемът дали тя е обективна, или не, стои винаги. „Бързината в законодателството е само оправдание за прикриване на интереси, различни от публичния“, каза още д-р Димов. Цялото интервю можете да видите тук.
Тони Димов пред КОМЕНТАТОР: И НОВИТЕ ДЕПУТАТИ НЕ СПИРАТ НА ЧЕРВЕН СВЕТОФАР
Неотдавна един уважаван професор по право каза, че българският депутат толкова бърза с предлагането и приемането на законите, че все едно се набира цитирам „като дива коза на баир” – проф. Даниел Вълчев. Преди няколко дни един друг уважаван професор по право, доскоро служебен премиер спомена, че България сигурно е световен рекордьор по бързина на приемане и достигнат обем на законодателството – проф. Огнян Герджиков Според мен днешният законодател бърза да предлага кодекси и закони като пале пред майка си. Майката е партийната бащица или майчица, която издава заповед от някоя централа, а палетата са ясни кои са, търчат и ще се избият кой по-напред да внесе законопроекта, в случая този за изменение и допълнени на Избирателния кодекс, че да угодят максимално на бащицата – майчица. Това, че се нарушават правни норми, и принципи на нормотворчеството не е важно. Това, че се заобикалят правилата, че правовата държава отива на боклука и че се подменя демокрацията няма никакво значение. След много години на преход най-вече в манталитета и съзнанието българите свикнаха да дават предимство на пешеходна пътека. Така е записано в закона и правилата са затова да се спазват. Със спирането на червения светофар нещата са по-различни защото са свързани с човешкия инстинкт за самосъхранение, а минаването на червено често може да коства живота на нарушителя. Със своите първи действия по нормотворчество новите депутати не само не спират на пешеходната пътека, а и не спират на червен светофар. Даването на предимство на пешеходна пътека можем да го оприличим на обществените консултации. Спирането на червен светофар може да бъде представено като изискването за извършване на предварителна оценка на въздействието – частична или цялостна, която ако е положителна дава зелена светлина за проектопредложението. За законопроекти като този за изменение и допълнение на Изборния кодекс, от които могат да се очакват радикални промени в националната изборна система, които очевидно ще доведат до коренна промяна в политическото представителство на народа, в държавата и нейното управление като цяло е необходимо не просто даване на предимство на пешеходната пътека и спиране на един светофар, а преминаването през десетки сложни кръстовища с множество светофари … Това означава провеждането на няколкомесечни обществени консултации с възможно най-широк кръг от заинтересовани страни, извършването на поредица от национално представителни социологически изследвания, провеждането на анализи с ползването на признатите за най-добри в национален план експерти в областта на правото, политологията, изборните системи и други и т.н. с цел намирането на най-подходящия вариант за регулиране. Всичко това се нарича цялостна предварителна оценка на въздействието. И обществените консултации и предварителната оценка на въздействието са задължителни по силата на Закона за нормативните актове от края на 2016 г.: Чл. 18а. (Нов – ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 4.11.2016 г.) При изработването на проект на нормативен акт се извършва предварителна оценка на въздействието и се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица … Внесеният на 10.05.2017 г. Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс от народни представители от ПП ГЕРБ не отговаря на никое от горните изисквания. Не е проведена обществена консултация със срок от минимум 30 дни. Представената предварителна оценка на въздействието се състои от 1 страница и включваща по едно изречение за всеки от 5-те пункта от методологията за предварителна оценка на въздействието на Народното събрание. Това за нас е оценка – обида за здраво мислещата и средно интелигентната част от българското общество. Оттук всичко това следва, че председателят на НС трябва да не разпределя въпросния законопроект към парламентарните комисии, а да го върне на вносителите с указания за отстраняване на посочените нередовности в него. Силно се надяваме, че това ще се случи, макар че имаме основание да се съмняваме защото имаме дежавю от 43-то НС, когато по същия повод, във връзка с почти идентичен на сегашния законопроект писахме писма до тогавашния председател, писахме и в медиите, но без резултат… Не можем да разберем, недоумяваме, не ни го побира съзнанието защо народните представители не спазват законите, които те самите приемат. Защо новото НС започва своята дейност като грубо, открито и без никакъв свян заобикаля законовите правила. Тук не важат никакви аргументи относно референдуми, омбудсмани и шоумени. Волята на народа е да се въведе мажоритарната система, добре, но той не е казал, че това трябва да се случи като се нарушат всички нови норми и принципи в българското нормотворческо, въведени с измененията в ЗНА от края на 2016 година. Не е искал това да стане прибързано, необмислено, без достатъчно данни и доказателства и без научна експертиза. Има закон и той трябва стриктно да се спазва от всички, а от народните представители най-вече. Обратното означава законодателстване от типа минаваме с бясна скорост на червения светофар и каквото стане, ако оцелеем ще е добре …