НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОКОНЧАТЕЛНО ПРИЕ НОВИЯ ЗАКОН ЗА ЕВРОФОНДОВЕТЕ
На 10 Декември 2015 г. Народното събрание прие окончателно новия Закон за управлението на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове. Със закона се регламентират редът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и взаимоотношенията на отделните органи и бенефициентите при изпълнение на проектите, включително процесите за верифициране, сертифициране на разходите, извършване на плащанията и налагане на финансови корекции, посочва се в съобщението на Министерския съвет. Центърът за оценка на въздействието на законодателството беше пряк участник в процеса по обсъждането и разработването на закона, като по поръчка на българското правителство в средата на годината изготви Пълна предварителна оценка на въздействието на Политиката на българското правителство, насочена към промяна на нормативната уредба, регулираща отношенията в областта на управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
КОНФЕРЕНЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА ОЦЕНКАТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
На 8 декември 2015 г. в хотел „Сенс” в София Центърът за оценка на въздействието на законодателството проведе заключителна конференция, посветена на оценката на въздействието на законодателството по Проект „Създаване на постоянно експертно звено за граждански мониторинг върху законодателството”, финансиран по Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. В рамките на проявата беше представен разработеният и внесен от Министерския съвет в Народното събрание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, който урежда изискването за извършване на оценка на въздействието в рамките на изпълнителната и законодателната власт, както и напредъкът и перспективите пред процеса на практическото въвеждане оценката на въздействието в България. На конференцията присъстваха народни представители от почти всички парламентарно представени политически партии, представители на изпълнителна власт, централната администрация и неправителствени организации. Участниците в конференцията бяха приветствани от Антон Герунов, началник на политическия кабинет на заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи и Акад. Стефан Воденичаров, председател на Българската академия на науките. При закриването на конференцията, председателят на Центъра за оценка на въздействието на законодателството изрази своята вяра и оптимизъм, че България съвсем скоро ще има нови правила за законодателстване, които ще заместят сега действащият остарелял и неадекватен модел и постепенно ще доведат до по-добро регулиране и до по-добър живот на българите. [Best_Wordpress_Gallery id=“1″ gal_title=“public consultation“]
ИНТЕРВЮ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ЦЕНТЪРА ЗА ОВЗ В СУТРЕШНИЯ БЛОК НА BULGARIA ON AIR
Законодателството не може адекватно да отговори на изискванията на средата, коментира в Сутрешния блок на Bulgaria ON AIR юристът Тони Димов. Той подчерта, че законодателството в днешните цивилизовани общества се разбира като инструмент за решаване на проблеми, а не като инструментариум за решаване на обществени отношения. „И когато динамиката на обществените отношения е толкова голяма, няма механизъм, който да известява това изоставане на законодталеството“, коментира той. По думите му, законодателство, което не е променяно с десетилетия не може адекватно да отговори на изискванията на средата. Той подчерта още, че съдията е обучен да спазва буквално закона. „Нашето законодателство би следвало да е хармонизирано с европейското още през 2004- 2005 година, но само по онези пунктове, по които не са покрити от принципа на субсдиарността, т.е. там където Съюзът иска да се намеси,“ коментира Димов. Той изтъкна, че „методологията, начинът по който се разработват законите в България е част от наше вътрешно, национално право“.
ИНТЕРВЮ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ЦЕНТЪРА ЗА ОВЗ ПРЕД БЪЛГАРСКИЯ THE ECONOMIST – СПИСАНИЕ LIFE
Регулаторната реформа е толкова необходима, колкото и конституционната Регулаторната реформа е толкова необходима на България, колкото конституционната и съдебната и това го показва качеството на законодателството и достигнатите невиждани върхове в неспазването на закона през последните години. Как можем да очакваме високо ниво на правосъзнание и добри резултати от правоприлагането след като един закон е приет за три или пет дни, не е обсъден със заинтересованите страни, почти липсват мотиви към него, няма ясна формулировка на целите, които се преследват с него, не са посочени резултатите към които той се стреми и т.н. Преди малко повече от 2 години, когато Центърът за оценка на въздействието на законодателството започна да изпълнява своя първи голям проект, свързан с въвеждането на механизма на оценката на въздействието в България нашите швейцарски партньори ни зададоха няколко генерални въпроса: Какво правите в България, за да гарантирате, че чрез решенията по регулиране се защитава само и единствено публичният интерес? Анализирате ли доказателства преди да изберете подходът или действието, което публичната власт трябва да предприеме за справяне с идентифицирани проблеми? Оценявате ли въздействието на предлаганите мерки за регулиране поне върху малките и средните предприятия? Има ли правна уредба и научна дисциплина в България, които да третират някои от аспектите по зададените по-горе въпроси? Нашият отговор на всички тези въпроси беше едно голямо НЕ. Тяхната ответна реакция беше следната: толкова ли сте богати, че да си позволите подобно безразборно законодателстване, толкова ли е силна вашата икономика, че малкият ви бизнес да не се нуждае от мерки за защита и т.н. Тогава ние просто премълчахме факта, че сме най-бедната държава в ЕС с надеждата, че Швейцария като не е член на Съюза те може и да не знаят този факт, т.е. поне да не изглеждаме като последните глупаци на континента. Щом е така, приятели, казаха ни швейцарците, България се нуждае не от фрагментарното въвеждане на отделни компоненти от системата на оценка на въздействието, като например ОВ в рамките на изпълнителната власт или Тест за въздействие върху МСП, а от цялостна регулаторна реформа, която има за цел да промени из основи начинът на мислене при вземането на решения относно публичните политики и в частност тези по регулиране. Образно казано, време е вашите лампови телевизори от началото на 70-те години да бъдат заменени от 3D или 4G технологиите, за да можете да приемате честотите, на които излъчва своите сигнали ЕС. Комунизмът трябва да си отиде от вашия законодателен процес завинаги. Тогава за първи път се замислихме за един от най-консервативните и стабилни български закони през последните повече от 40 години Законът за нормативните актове. Оказа се, че до 12.06.2007 г., т.е. почти половин година след като България се е присъединила като пълноправен член на ЕС, устройственият закон за нейните нормативни актове – Законът за нормативните актове регламентира предназначението законодателството по следния начин: „за да служи (то) по-успешно на развитието на социалистическата демокрация и изграждането на зряло социалистическо общество.” Как е променена тази разпоредба? Отговорът е: много лесно, като с дърводелската тесла е премахната втората част от нейния текст и оттук нататък законодателството ни е останало без предназначение. Как след тази „огромна еволюция” в ЗНА можем да очакваме някаква концептуалност, кохерентност и висока технологичност на българското законодателство? Отговорът е: никак. Резултатите от тази „еволюция” са налице. Имаме закони и кодекси, променяни между 40 и 60 пъти за предишния програмен период. Какво означава понятието „регулаторна реформа”? То едновременно включва промяна в подходите към регулирането, усъвършенстване на законодателния процес и новелизация на законодателството. При него: законодателстването е изцяло базирано на принципа на минималната намеса на държавата в обществените отношения; законодателят винаги търси нетните ползи от интервенциите си; законодателството залага на яснотата и простотата; законодателството се разглежда като комплекс от мерки, насочени към разрешаване на дефинирани проблеми; регулирането се разглежда като публична услуга, чиито потребител е обществото, което избирайки законодателя изисква от него най-добро качество. Внесеният в Народното събрание в началото на септември 2015 г. проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове има потенциала да положи основите и да даде началото на регулаторната реформа в България като въвежда задължителност на института на предварителната оценка на въздействието, като засилва ролята на обществените консултации и утвърждава последващата оценка на въздействието на приетото законодателство. Тони Димов, д-р по право
ПРОЕКТЪТ НА ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ, КОЙТО УРЕЖДА ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА ОВЗ БЕШЕ ПРИЕТ НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ ОТ ПРАВНАТА КОМИСИЯ В ПАРЛАМЕНТА
На 16 септември 2015 г. Комисията по правните въпроси в 43-то Народно събрание прие на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове № 502-01-74, внесен от Министерски съвет, който предвижда цялостно въвеждане на механизма на оценката на въздействието като задължителен по отношение на проектопредложенията за промени в законодателството както от изпълнителната власт, така и от отделни народни представители. Новината звучи обнадеждаващо на фона на стряскащите данни за българското законодателство, публикувани два дни по-рано на 14 септември 2015 г. в „Изследване на законодателната дейност на 43-то Народно събрание”, изготвено от екипа на Националния център за изучаване на общественото мнение. Изследването обхваща всички законопроекти около 280 на брой, официално внесени в деловодството на 43-то Народно събрание от началото на мандата му. Само 5% от мотивите на тези законопроекти отговарят напълно на всички изисквания за съдържанието на мотивите, заложени в Закона за нормативните актове. При 95% от внесените законопроекти не са провеждани изследвания на ефективността или последваща оценка на въздействието на съществуващата законова уредба в областта на интервенция. В мотивите на едва 7% от внесените в 43-то Народно събрание законопроекти е посочена информация за проведени публични консултации или обсъждания, организирани от вносителя, за да определи проблемите и причините, налагащи приемането на законопроекта. В мотивите на едва 14% от всички законопроекти са налице цели, причини и финансови средства, необходими за прилагането на новата законова уредба. Пълният текст на изследването може да бъде открит на достъпно на http://www.parliament.bg/pub/EUBUL/20150915052617Evrovesti_28_2015.pdf.
ПРОЕКТЪТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ, КОЙТО ПРЕДВИЖДА ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА ОВЗ БЕ ВНЕСЕН В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
На 01 септември 2015 г. проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове бе внесен в Народното Събрание. Той има за цел усъвършенстване на процеса по изготвяне, съгласуване и приемане на нормативните актове чрез въвеждането на института на оценката на въздействието. Припомняме, че той беше разработен с активното участие и застъпничество на експертите от Центъра за оценка на въздействието на законодателството. Целият текст на законопроекта можете да откриете тук.
ПРАВИТЕЛСТВОТО РЕШИ ДА ВЪВЕДЕ ПРЕДВАРИТЕЛНАТА И ПОСЛЕДВАЩАТА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО В ЗАКОНОДАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС НА БЪЛГАРИЯ
На 26 август 2015 г. бе прието решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, въвеждащ предварителната и последващата оценка на въздействието в законодателния процес. Припомняме, че то беше изготвено с активното участие на експертите от Центъра за оценка на въздействието на законодателството. Предложените със законопроекта промени имат за цел въвеждането на института за оценка за въздействието като инструмент за усъвършенстване на изготвянето, съгласуването и приемането на нормативни актове. Предвидени са два вида оценка на въздействието – предварителна (която от своя страна бива частична и цялостна) и последваща. Със законопроекта са предложени и разпоредби, свързани с обществените консултации. Предложено е срокът за обществени консултации от 14 дни да бъде увеличен на 30 дни, като е оставена възможност при изрична обосновка в мотивите срокът да бъде по-кратък, но не по- малко от 14 дни. Предлага се също провеждането на обществени консултации на проекти изготвени от изпълнителната власт или от орган на местно самоуправление да се извършват и на Портала за обществени консултации, поддържан от администрацията на Министерския съвет. Въведено е задължение за извършването на предварителен преглед на съответствието на проектите на нормативните актове с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и практиката на Европейския съд по правата на човека.
ПРАВИТЕЛСТВОТО НАПРАВИ СЛЕДВАЩА КРАЧКА В ПОСОКА ВЪВЕЖДАНЕ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ОВЗ В БЪЛГАРИЯ
На 13 юли 2015 по време на заседанието на Съвета по административна реформа, председателстван от заместник-министър председателя по коалиционна политика и държавна администрация Румяна Бъчварова, беше подкрепена още веднъж идеята за практическото въвеждане на задължителната оценка на въздействието на законодателството чрез изменение в Закона за нормативните актове. „Представеният Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове цели създаването на механизъм, който да подобри качеството на законодателството“, подчерта вицепремиерът Бъчварова. Чрез този способ ще се отговори и на критиките на бизнеса за липса на последователност и предсказуемост на регулаторната политика. На базата на данни от други европейски държави, въвеждането на задължителна оценка на въздействието може да доведе до 40% по-малко промени в законодателството. По думите на вицепремиера Томислав Дончев, оценката на въздействието и нейното подлагане на обществено обсъждане ще позволи и конкурентост, тъй като дава възможност по време на периода на обществена консултация представители на организации, като тези от НПО сектора, да предложат алтернативна оценка на въздействието и свой анализ. По време на обсъждането, представителите на министерствата подкрепиха предложенията, изработени съвместно от екипа на Бъчварова и този на председателя на Народното събрание Цецка Цачева с активното участие и подкрепа на експерти от Центъра за оценка на въздействието на законодателството. „Това е механизъм, който брани обществения интерес и механизъм, който е антилобистки и антикорупционен“, допълни вицепремиерът Бъчварова.
ПРАВИТЕЛСТВОТО ПРЕДПРИЕ РЕАЛНИ СТЪПКИ ПО ВЪВЕЖДАНЕ НА ОЦЕНКАТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО В БЪЛГАРИЯ
В началото на м. юли 2015 г. на Официалния портал за обществени консултации на МС беше обявена обществена консултация по проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, с който се предлага усъвършенстване на процеса по изготвяне, съгласуване и приемане на нормативните актове чрез въвеждането на механизма за оценката на въздействието на законодателството като инструментариум за подпомагане на процеса на вземане на решения и за подобряване качеството, прозрачността, обосноваността и устойчивостта на политиките. Центърът за оценка на въздействието на законодателството беше активен участник в целия процес по изготвянето на Концепцията за въвеждане на ОВЗ в НС и МС и при разработването на предложенията за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове. Вдъхновен от предприетите реални стъпки от Правителството, Центърът за ОВЗ разработи и цялостната предварителна оценка на въздействието от въвеждането на ОВЗ в България, която придружава законопроекта. Цялата информация, свързана с обществената консултация може да бъде открита тук. http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=1735. Изготвената от нас цялостна предварителна ОВЗ от въвеждането на ОВЗ може да намерите тук.
ЦЕНТЪРЪТ ЗА ОВЗ ИЗГОТВИ ПЪРВАТА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО, ОФИЦИАЛНО ВЪЗЛОЖЕНА ОТ БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ПРЕЗ 2015 г.
Центърът за ОВЗ изготви пълна предварителна оценка на въздействието на политиката на българското правителство, насочена към промяна на нормативната уредба, регулираща отношенията в областта на управлението на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове. Оценката беше изцяло приета от правителството и послужи за доказателствена основа при вземането на решението за предлагане на Проект на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, който беше обявен официално от вицепремиера по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев на 01.07.2015 г. Пълният текст на оценката може да бъде намерен тук: RIA-REPORT-ZUSESIF