Д-р Тони Димов пред Анна Заркова от „Труд”: „Пази ни, Боже, ако в новия 45-и парламент законите се правят по наш’та система 4-4-2“
„При случайния подбор на депутати, законодателният брак не е случаен“. Народните представители в новия парламент трябва да възстановят престижа му на законодателен орган, като подобрят качеството на законите, които се приемат или поправят. Това мнение се споделя от мнозинството водещи юристи, потърсени за коментар. „Надяваме се новите депутати, за разлика от предишните, да спазват закона, който ги задължава да правят задължителна оценка на въздействието на законодателството”, заяви пред „Труд” д-р Тони Димов, който е председател на Центъра, призван да контролира този процес. – Г-н Димов, водещи юристи пожелават на новото 45-о Народно събрание по-отговорна и ползотворна законодателна дейност. Два пъти да мерят, веднъж да режат, препоръчват те. Предварително да оценяват въздействието на законите, които правят и преправят. Вероятно и вие ще се присъедините към това пожелание? – Да, разбира се. Макар че ние няма нужда да си пожелаваме да има задължителна предварителна оценка на въздействието за всички законопроекти, защото нея я има по закон от 5 години насам. Само че законът трябва да се спазва. Ако трябва да стискаме палци, законът да се спазва от законодателите или да им се молим за това – да задават модел за поведение, като не погазват правила, които са гласували за нас, значи наистина сме стигнали дъното на блатото. Тревожно, тъжно и парадоксално е това – да не можем да накараме тези, които ние определяме и назначаваме, да упражняват най- важната държавна власт, каквато е законодателната – да спазват законите и да вкарат малко повече интелект и образование в институцията, която я олицетворява – Народното събрание. Аз напълно споделям мислите и чувствата на уважаваната колега доц. д-р Наталия Киселова, която неотдавна каза в интервю пред „Труд”: „Тъжно ще е, ако и занапред законите се коват късогледо, на инат и на парче”. – Не само вие, и други юристи споделят нейното мнение – че законодателната дейност на предишното 44-то Народно събрание е била с притеснителна динамика и без претенции за качество. Но да погледнем напред? – Добре, но нека първо да погледнем назад и да си кажем право в очите някои не твърде приятни неща. – Така да е. Кажете? – Помните ли безпрецедентното обръщение към политиците, което направи многоуважаваният бивш конституционен съдия, а сега пpeдceдaтeл нa Cъюза на юристите в България Владислав Славов? В началото на януари тази година от правния сайт „Де Факто” той ги призова да включат повече юристи в листите за предстоящите парламентарни избори. – Спомням си. – Ами тогава виждате докъде я докарахме! Докъде? – Докарахме я дотам, че да се молим на тези, които ние посочваме, избираме и упълномощаваме да ни представляват в Народното събрание – да им се молим да не приемат закони, които не защитават нашия и публичния интерес, а целят единствено да угодят на себе си или на някой „наш” ръководител, или да „размажат” някой „чужд”… Г-н Владислав Славов цитира данни, които сочат върхове, до които стигна аномалията в нашия парламент. Като например? – Такъв връх на аномалията е изместването на правото на законодателна инициатива – от изпълнителната власт към отделни депутати. Това изместване представлява олимпийска по размери аномалия. То е стигнало до 85% в полза на депутатите, а нормалното за Европейския съюз е точно обратното – там правителството в 80-90% от случаите е основен инициатор на приемането на нови закони и поправянето на старите в обществен интерес. Това е така – и така би трябвало да бъде – тъй като правителството разполага с всякакви възможности за наблюдение, управление и регулиране на всички сектори в държавата, а пък и носи най-обхватна отговорност пред народа за тях. Аз може ли да ви посоча само няколко теми за размисъл, относно българския законодателен процес? Имам предвид такива теми, които не се нуждаят от никаква „научна експертиза” или „комплексен инструментариум” за изследване. – Посочете, защо не? – Ами, ето ви първа тема за размисъл: Стратегът от Мировяне. Може ли някой да даде логичен отговор на въпроса защо му беше на най-известния и обичан национален треньор по футбол, известен като Стратега от Мировяне – треньор, извел България до престижното четвърто място в света през 1994 г. – да кандидатства за народен представител? Какво би могъл да направи той, ако така се беше случило, че беше станал? В последните години, както знаете, Стратега е обект на шеги затова, че си служи с граматически неправилни изречения, с неясен изказ и често не може да му се разбере мисълта. При появата му по телевизията – в качеството му на кандидат-депутат, се видя, уви, че е поостарял, че трудно си спомня името на своя партиен лидер Марешки и че му се налага постоянно да чете от едно листче… на което, изглежда, имаше около две политически послания, които той неубедително повтаряше и отвъд тях нищо друго не можеше да каже. Защо, да му се не види, този заслужил в спорта човек, си причини това? Отговорите могат да са различни, но има един, който е най-близък до ума. Това е отговорът, свързан с някаква външна за Стратега от Мировяне мотивация, насочена може би към активиране на агитката на ЦСКА, като гласоподавател. Как да не си помислим, че това е тъжно и жалко?… Искате ли друга тема за размисъл? – Да? – Ето ви другата тема – за Латино партизанина. – Кой Латино партизанин? Искрен Пецов ли? – Ами да. Защо му е на Искрен Пецов – Латино партизанин да става политически партизанин? Той цял живот е пял, радвал ни е с таланта си. Едно е да пее на сцената в подкрепа на кандидат-депутати от някоя партия и да забавлява гласоподавателите u, друго е той самият да се кандидатира. Има ли здрава логика в тази рязка промяна на житейския му избор? – Не знам, не знам… Той същият въпрос се отнася, май, и за Шоуто на Слави… – Ами да! Отнася се и за тия футболни съдии, ММА бойци, барабанисти и други, които видяхме в листите по време на изборите. Кажете ми дали един футболен съдия, на който и без друго му е трудно гладкото четене на български език – дали той, като тича в сряда вечер до 11 часа
СЪЩЕСТВЕНИ ПРОМЕНИ В НАРЕДБАТА ЗА ОБХВАТА И МЕТОДОЛОГИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО В СИЛА ОТ 1 ЯНУАРИ 2021 ГОДИНА
На 1 януари 2021 година влязоха в сила измененията и допълненията на Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, приети с Постановление на Министерския съвет от 16 септември 2020 г. Променена е частта от Наредбата (чл. 16), която урежда минималното съдържание на частичната предварителна оценка на въздействието, което e намерило своето отражение в съществените изменения на формуляра за частична предварителна оценка на въздействието – Приложение № 1 към Наредбата. По напълно различен от досега начин формулярът изисква разработването на множество варианти за разрешаването на всеки отделен идентифициран проблем. Най-вероятната идея на авторите на промените е дисциплиниране на лицата, изготвящи оценки на въздействието с въвеждането на нови изисквания за максимална конкретност и точност при описанията на вариантите и като непосредствено следствие от това – при оценяването на техните въздействия. В своето становище в рамките на обществената консултация, посветена на измененията и допълненията на Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, Центърът за оценка на въздействието на законодателството изрази резервите си спрямо подобен подход, но аргументите му не бяха приети. Продължаваме да считаме, че от методологическа гледна точка подобно „роене“ на варианти би могло да доведе до редица проблеми като например объркване на администрациите, изготвящи оценките, затрудняване на лицата, взимащи решенията, несъгласуваност или директно противоречие между предлаганите различни разрешения на дефинираните проблеми и т.н. В регламентацията на цялостната предварителна оценка на въздействието са конкретизирани методите за нейното извършване (чл. 24), като измененията са в посока насърчаване на количественото оценяване на разходите и ползите. Значителни изменения настъпват и при извършването на последващи оценки на въздействието. Много по-детайлно е уреден процесът по определяне на обхвата и структурата на оценката. Допълнително разяснени са определенията на критериите за последващо оценяване (постигане на целите, ефективност, ефикасност, устойчивост и полезност). Въведено е задължение за определяне на „въпроси за оценка“. (чл. 37) Уредени са и редица нови методи за извършване на последваща оценка на взъдействието като групата прагматични методи, включваща наблюдение на изпълнението и теория на промяната, както и групата методи за проучване на казуси, която съществуваше и преди, но в която са конкретизирани методите проследяване на процеса и реалистично оценяване, анализ на съгласуваност и анализ на продължението, и качествен сравнителен анализ. Като цяло измененията в Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието представляват следваща стъпка в усъвършенстването на правната и методологическата рамка на оценката на въздействието в България. В същото време, те неизбежно водят до усложняване на процеса по извършването на оценките, което е най-видимо при новия формуляр за частична оценка на въздействието и при новите малко познати методи за последваща оценка на въздействието. Искрено се надяваме администрацията да може лесно да се справи с тези предизвикателства и промените да не забавят, а да дадат нов тласък в развитието на регулаторната реформа у нас.
ЧЕСТИТО НОВО РЪКОВОДСТВО ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО!
На 3 декември 2020 г. с решение на Министерския съвет бе прието първото официално припознато от българската държава Ръководство за извършване на последваща оценка на въздействието. Това се случва след малко повече от 4 години от стартирането на регулаторната реформа в България станала факт с промените в Закона за нормативните актове от 2016 г., които са най-радикалните от неговото приемане през 70-те години на миналия век до днес, свързани с въвеждането на оценката на въздействието и обществените консултации в структуриран вид, интегрирани като императивни механизми в националния нормотворчески процес. Ръководството предлага съвременна методологическа рамка за извършване на последваща оценка на въздействието, едновременно съобразена с националната нормативна уредба, съдържаща се в Закона за нормативните актове, Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието и Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация и с най-добрите практики на Европейския съюз в тази област. Документът е важна крачка напред в регулаторната реформа у нас и отговаря на нуждите на българската администрация от методологическа подкрепа и указания за извършването на качествени последващи оценки на въздействието, които чрез основани на доказателства заключения относно степента, в която даден нормативен акт е постигнал целите си, бил е ефективен, ефикасен, устойчив и полезен показват реалния напредък на въведените политики и мерки, в сравнение с първоначалните очаквания. Ръководството предлага общи насоки и правила, както и конкретни методи за извършване на последваща оценка на въздействието, които по своята същност са еднакви за всички публични решения, независимо дали са с нормативен или ненормативен характер. В този смисъл, то е полезно и приложимо в пълен обем и за изследване на ефектите на публични политики, стратегии, концепции и нормативни актове, на национално ниво без значение от техния автор, както и при осъществяването на местното самоуправление и издаваните нормативни актове от общинските съвети и от експерти, извършващи оценка на въздействието на друго основание. Вижте новото Ръководство за извършване на последваща оценка на въздействието от 2020 г.
ЗА ИЗОБИЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВАНЕ И НЕГОВОТО „КАЧЕСТВО“
На фона на извънредни епидемиологични мерки, политическа криза и масови граждански протести, месец юли 2020 г. се оказва изключително продуктивен период за законодателна дейност. Необичайно засилената активност е ясно видима, сравнена с предходните месеци от 2020 г. Брой на внесените в Народното събрание законопроекти по месеци и по вносител за 2020 г. Месец Общ брой законопроекти Брой законопроекти с вносител МС Брой законопроекти с вносител народен представител Януари 17 10 7 Февруари 14 3 11 Март 15 5 10 Април 9 1 8 Май 19 5 14 Юни 20 10 10 Юли 38 9 29 Възможна причина за увеличените обороти на работа би могла да бъде лятната парламентарна ваканция, която традиционно се провежда през месец август. При преглед на броя внесени в НС законопроекти през месец юли, за последните 10 години, макар тазгодишните резултати да не могат да бъдат определени като рекордни, те се нареждат на почетното второ място. Брой на внесените в НС законопроекти по вносител през месец юли за последните 10 години Година Общ брой законопроекти Брой законопроекти с вносител МС Брой законопроекти с вносител народен представител Юли 2020 38 9 29 Юли 2019 23 10 13 Юли 2018 14 6 8 Юли 2017 25 5 20 Юли 2016 27 9 18 Юли 2015 47 17 30 Юли 2014 27 16 11 Юли 2013 21 7 14 Юли 2012 29 14 15 Юли 2011 31 10 21 Началото на интензивната юлска законотворческа дейност по на пръв поглед необясним начин съвпада с протестите против правителството и главния прокурор, започнали вечерта на 9 юли 2020 година. За периода 10 юли – 31 юли 2020 г. в Парламента са внесени 29 нови законопроекта, от които 5 са с вносител Министерски съвет. Любопитен факт е, че на 10 юли 2020 г., денят след първата вечер на протестите, е внесено безпрецедентното количество законопроекти за един ден – 7 броя и то все депутатски. „Най-популярните“ сфери на регулиране в този период са: 1. Медии: Закона за радиото и телевизията – 2 проектопредложения. Първият проект на закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за радиото и телевизията, внесен на 10.07.2020 г., предвижда удължаване на мандата на генералните директори на БНТ и БНР от 3 на 5 години и уточнява, че те могат да бъдат избирани на същата длъжност за не повече от два пълни последователни мандата; 2. Социалната сфера: Закона за социалните услуги – 3 ЗИД-а, 1 ЗИД на Кодекса за социалното осигуряване, 1 ЗИД на Закона за закрила на детето; 3. Местно самоуправление: по един ЗИД съответно на Закона за местните данъци и такси и Закона за местното самоуправление и местната администрация. Горепосочените данни за пореден път демонстрират и затвърждават две вече традиционни за българския политически живот явления: 1. Обилна и прибързана, понякога дори стихийна законотворческа дейност, обусловена в много по-голяма степен от моментни и конюнктурни обстоятелства, отколкото от някаква дългосрочна стратегия или програма, основана на обективна, рационална и основана на доказателства визия за развитието на конкретни публични политики; 2. Основният дял законопроекти е предлаган от народни представители, а не от Министерския съвет, в противоречие с практиката в повечето демократични държави от ЕС и извън него. Тези явления до голяма степен са показателни за това доколко действащият законодателен процес е защитен от субективни влияния, изразяващи интереси, различни от обществения и доколко в него са съдържат способи или механизми, гарантиращи обективност при вземането на законодателни решения. Те имат за резултат законодателство с ниско качество, което неизменно води до негативни последици за широк кръг от заинтересовани страни. Това се потвърждава и от изцяло независими, външни и официални източници. На 31 юли 2020 г. Европейската комисия публикува годишния си доклад за мониторинга върху прилагането на правото на ЕС.[1] Изцяло в унисон с направения по-горе извод за лошо законодателство и съвсем очаквано, броят на отворените наказателни процедури срещу България в периода 2015 – 2019 г. стабилно се повишава. Брой на отворените наказателни процедури срещу България във връзка с приложението на правото на ЕС към 31 декември 2019 г. (2015-2019) Източник: Европейска комисия. По-любопитно обаче е, че водещата причина за стартиране на наказателни процедури срещу България се оказва не друго, а забавеното транспониране на правото на ЕС в българското законодателство. Общ брой на отворените наказателни процедури срещу България във връзка със забавено транспониране на правото на ЕС за периода 2015 – 2019 към 31 декември 2019 г. Източник: Европейска комисия. Брой на новоотворените наказателни процедури срещу България във връзка със забавено транспониране на правото на ЕС за периода 2015 – 2019 към 31 декември 2019 г. Източник: Европейска комисия Данните за наказателните процедури срещу България за последните пет години са солиден количествен показател за ниската ефективност на приеманото у нас законодателство по показател „съответствие с правото на ЕС“, особено като се има предвид, че привеждането в съответствие с изискванията на правото на ЕС е любим аргумент при внасянето на законодателни предложения, както на изпълнителната, така и на отделните депутати. По данни на същия доклад, сферите, в които българското законодателство е в нарушение на европейското имат изключително широк материален обхват, включващ неизчерпателно следното: 1. Неадекватна защита на потребителите срещу неравноправни клаузи в договори; 2. Неправилно транспониране на Директивата относно наказателноправните санкции за пазарна злоупотреба; 3. Несъответствие на националното законодателство с европейските правила за провеждане на обществени поръчки и отдаване под концесия; 4. Неправилно транспониране на Директивата относно атаките срещу информационните системи; 5. Неправилно транспониране на Директивата относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография; 6. Неправилно транспониране на Директивата относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда; 7. Неправилно транспониране на Директивата относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването). [1] Достъпен на: https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/file_import/report-2019-annual-report-monitoring-application-eu-law_en.pdf; Детайлни данни за България, достъпни на: https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/file_import/report-commission-2019-national-factsheet-bulgaria_en.pdf
ТРЕТИ МОНИТОРИНГОВ ДОКЛАД ПО ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
Изминаха повече от 3 години от въвеждането на задължителната оценка на въздействието в българския нормотворчески процес. В тази връзка представяме третия Доклад с резултатите от мониторинга върху прилагането на задължителната оценка на въздействието в България, изготвен от екип на Центъра за оценка на въздействието на законодателството, който обхваща всички подлежащи на оценка на въздействието нормативни актове с акцент върху законопроектите, разработени в периода 01.11.2018 – 31.10.2019 г., независимо от това по волята на кой от двата субекта с право на законодателна инициатива по Конституция – Министерски съвет или отделен народен представител те са били разработени и предложени. Докладът съдържа както данни и изводи за посочения период, така и тяхната съпоставка със заключенията, направени в доклада по повод втората годишнина на задължителната оценка на въздействието в България. По-долу представяме някои акценти от изводите на доклада. Оценката за общата тенденция в развитието на процеса по извършване на частични предварителни ОВ от страна на изпълнителната власт продължава да бъде положителна. При дефинирането на проблемите и описанието на нулевия вариант се използват все повече обективни данни, определянето на заинтересованите страни е все по-конкретно, дори до степен, в която се посочва точният брой на съответната група заинтересовани страни. Продължава да съществува необходимост от подобряване на формулирането на вариантите на действие за разрешаване на идентифицираните проблеми, стоящи за разрешаване пред ОВ. Сериозен и често срещан проблем е едностранчивото разглеждане на вариантите. Феноменът, установен и през миналата година, да се неглижира нулевият вариант като представянето на вариантите започва с регулаторния вариант с цел неговото фаворизиране продължава и през настоящия мониторингов период. Голямото предизвикателство пред държавната администрация и през изтеклия мониторингов период продължават да бъдат цялостните предварителни оценки на въздействието. За съжаление популярност набира лошата практика, под-варианти на едно и също разрешение на идентифицираните проблеми, а именно – регулиране чрез законов нормативен акт да бъдат „маскирани“ като отделни варианти на действие, озаглавени примерно като „Приемане на ЗИД“ и „Приемане на изцяло нов закон“. Липсата все още на достатъчно опит и практика в изготвянето на оценки на въздействието в България води до допускане на сериозни методологически грешки, които в някои случаи изцяло компрометират надеждността на изследванията, анализа, заключенията и препоръки. Като правило законопроектите, внесени от народни представители в НС не съдържат същинска обосновка относно необходимостта от предлагания законопроект и проблема, който се разрешава. Идентифицираното в предишните доклад негативно явление на copy-paste на мотивите в текста на оценката на въздействието се е превърнало в норма, като това е често срещан подход особено за „запълване“ на първия раздел от оценката, озаглавен „Основание за инициативата“. Повече от 3 години след влизане в сила на промените в Закона за нормативните актове, Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание все още не прави разлика между частична и цялостна предварителна оценка на въздействието и не съдържа отделни методологически указания за тяхното извършване. Съответно, дори в случаите, когато според закона е необходимо извършването на по-задълбочено изследване и оценяване на въздействията на планираната интервенция, народните представители попълват все същата таблица по все същия повърхностен начин. Продължава забелязаната и в предишните доклади модификация на похватите „преписване” и „конвейер” във феномена „по шаблон”. В общия случай, представят се абсолютно немотивирани изводи, облечени в шаблонни формулировки, заявяващи как предложението не би водило до разходи за бюджета, но за сметка на това би довело до ползи (неуточнено какви) за обществото. По отношение на провеждането на обществените консултации, ситуацията остава непроменена. В изпълнителната власт продължава лошата практика на съкращаване на срока на обществените консултации най-вероятно поради недобра организация и координация между държавните институции. В нарушение на императивното изискване на Закона за нормативните актове, в рамките на НС изобщо не се провеждат обществени консултации, нито като етап от изготвянето на оценките на въздействието, нито като фаза, предхождаща внасянето на законопроектите за разглеждане.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА НАЦИОНАЛНА СРЕЩА ПО ПРОЕКТ „УЧАСТИЕ НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ В НАЦИОНАЛНИТЕ ПОЛИТИКИ ПО НЕДИСКРИМИНАЦИЯ, РАВЕНСТВО И ЗАЩИТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА“
На 13 декември 2019 г. в София се проведе заключителна национална среща за представяне на Пакета от предложения за насърчаване на гражданското включване и Практическия механизъм за активно гражданско участие в политиките относно основните права, разработени по Проект „УЧАСТИЕ НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ В НАЦИОНАЛНИТЕ ПОЛИТИКИ ПО НЕДИСКРИМИНАЦИЯ, РАВЕНСТВО И ЗАЩИТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА“ по Оперативна програма „Добро управление”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд по Процедура BG05SFOP001-2.009, изпълняван от Центъра за оценка на въздействието на законодателството и Комисията за защита от дискриминация. На националната среща беше подписан и Меморандум за сътрудничество между Комисията за защита от дискриминация и Центъра за оценка на въздействието на законодателството, с който страните по него се съгласиха да обединят усилията си в налагането в България на партньорския подход и принципите на приобщаващото вземане на решения в процесите на формулиране, изпълнение, наблюдение и отчитане на политики и мерки по регулиране в областта на недискриминацията, равенството и защитата на основните права.
ЧЕСТИТО НОВО РЪКОВОДСТВО ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО!
На 4 ноември 2016 г. беше поставено началото регулаторната реформа в България с влизането в сила на най-мащабните промени в Закона за нормативните актове от неговото приемане през 70-те години на миналия век до днес, свързани с въвеждането на оценката на въздействието и закотвените в нея обществени консултации в структуриран вид, интегрирани като императивни механизми в националния нормотворчески процес. Точно три години и един месец след това начало България има ново, съвременно и всеобхватно Ръководство за извършване на предварителна оценка на въздействието, прието с решение на Министерския съвет на заседанието му от 4 декември 2019 г. Ръководството актуализира методологическата рамка за извършване на предварителна оценка на въздействието, съобразно измененията в нормативната уредба в Закона за нормативните актове, Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието и Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация от 2016 г. То отразява и последните тенденции в развитието на по-доброто регулиране като концепция и практики, активно прилагани на ниво Европейски съюз, така както те са възприети в действащите насоки на Европейската комисия. Документът отговаря на нуждите на българската администрация от методологическа подкрепа и указания за извършването на качествени предварителни оценки на въздействието, които създават необходимите предпоставки за вземане на публични решения, включително такива по регулирането с най-добро качество, основани на обективни данни и доказателства, експертно анализирани по прозрачен за всички начин, чрез стриктни и безспорни от научна гледна точка методи. Ръководството предлага общи насоки и правила за извършване на оценка на въздействието, които по своята същност са еднакви за всички публични решения – стратегии, политики и нормативни актове. В този смисъл, то е полезно и приложимо в пълен обем и за оценките на въздействието по проекти на нормативни актове, предлагани по инициатива на народните представители, при извършване на оценки при изработването на нормативни актове, издавани от министрите и колегиалните органи, извън изпълнителната власт, при осъществяването на местното самоуправление и издаваните нормативни актове от общинските съвети, както и от експерти, извършващи оценка на въздействието на друго основание. Вижте новото Ръководство за извършване на предварителна оценка на въздействието от 2019 г.
РЕЗУЛТАТИ ОТ НАЦИОНАЛНОТО ОБСЪЖДАНЕ „ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ В ПОЛИТИКИТЕ ПО НЕДИСКРИМИНАЦИЯ, РАВЕНСТВО И ЗАЩИТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА“
ПЕРИОД НА ПРОВЕЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНОТО ОБСЪДЖАНЕ Националното обсъждане се проведе в периода 15 октомври 2019 г. – 15 ноември 2019 г. ЦЕЛИ НА НАЦИОНАЛНОТО ОБСЪЖДАНЕ Чрез националното обсъждане се преследваше постигането на следните основни цели: 1. да изиграе ролята на широка обществена кампания за повишаване на осведомеността сред гражданите за ползите от активното тяхно включване във вземането на решения; 2. насърчаване на гражданското участие в процес на вземане на решенията чрез активно търсене на мнението на гражданите; 3. създаване на порт за получаване на обратна връзка и постигане на одобрение и съгласие за приемане от страна на основната целева група по проекта в лицето на гражданите за Пакета от предложения и Механизма за повишаване на гражданското участие в процесите на вземане на решения, разработени по проекта; 4. постигане на общо одобрение от страна на гражданите и техните организации относно необходимостта от въвеждането на нови правила, практики и механизми, насърчаващи активното гражданско участие. ДОКУМЕНТИ, СВЪРЗАНИ С НАЦИОНАЛНОТО ОБСЪЖДАНЕ Основните документи за националното обсъждане бяха следните: Консултативен документ Пакет от предложения за насърчаване на гражданското включване Практически механизъм за активно гражданско участие в политиките относно основните права Въпросник. Получените отговори от общественото обсъждане са обработени при спазване на изискванията за защита на личните данни. Тези, които според своите автори следва да останат „анонимни“ бяха третирани като такива, а отговорите, за които техните автори бяха посочили, че не искат да бъдат публикувани, не са публикувани. Резултатите от националното обсъждане са представени в Доклад – анализ на получените приноси. Проект „Участие на заинтересованите страни в националните политики по недискриминация, равенство и защита на основните права“, финансиран от Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд https://www.eufunds.bg/
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПАКЕТ ОТ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ МЕХАНИЗЪМ ЗА АКТИВНО ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ В ПОЛИТИКИТЕ ОТНОСНО ОСНОВНИТЕ ПРАВА
На 30.09.2019 г. Центърът за оценка на въздействието на законодателството и Комисията за защита от дискриминация като партньори по Проект „УЧАСТИЕ НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ В НАЦИОНАЛНИТЕ ПОЛИТИКИ ПО НЕДИСКРИМИНАЦИЯ, РАВЕНСТВО И ЗАЩИТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА“ по Оперативна програма „Добро управление”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд организираха Работна среща – дискусия с представители на администрацията. На срещата присъстваха доц. Диана Ковачева – Национален омбудсман на Република България, проф. Николай Проданов – заместник министър на правосъдието на Република България с ресор основни права, проф. Ирена Илиева – българският представител в Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността към Съвета на Европа, гости от Министерство на външните работи, комисари и служители от администрацията на Комисията за защита от дискриминация, служители от администрацията на Националния омбудсман, представители на НПО и академичните среди. В рамките на проявата бяха представени Пакет от предложения за насърчаване на гражданското включване и Практическият механизъм за активно гражданско участие в политиките относно основните права, разработени по проекта, които предстои да бъдат публикувани за Национално обсъждане „Гражданското участие в политиките по недискриминация, равенство и защита на основните права“. Беше постигната основната цел на срещата да се получи принципното одобрение за съдържанието и обхвата от страна на администрацията на направените предложения с изцяло практическа насоченост и да се установят техните нагласи относно тяхното бъдещо приемане и прилагане в ежедневната им работа. Проект „Участие на заинтересованите страни в националните политики по недискриминация, равенство и защита на основните права“, финансиран от Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд https://www.eufunds.bg/
ВТОРИ МОНИТОРИНГОВ ДОКЛАД ПО ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
Изминаха малко повече от 2 години от въвеждането на задължителната оценка на въздействието в българския нормотворчески процес. В тази връзка представяме втория Доклад с резултатите от мониторинга върху прилагането на задължителната оценка на въздействието в България, изготвен от екип на Центъра за оценка на въздействието на законодателството, който обхваща всички подлежащи на оценка на въздействието нормативни актове с акцент върху законопроектите, разработени в периода 01.11.2017 – 31.10.2018 г., независимо от това по волята на кой от двата субекта с право на законодателна инициатива по Конституция – Министерски съвет или отделен народен представител те са били разработени и предложени. Макар изначално да бе ясно, че промяната в мисленето и действията на властимащите, в чиято компетентност влиза предлагането и приемането на нормативни актове ще е много трудна, бавна и непостоянна, две години по-късно съпротивата срещу добросъвестното и качественото приложение на механизма на оценката на въздействието е не просто налице, тя е очевидна, открита и неприкрита, особено що се отнася до законопроектите, внасяни от отделните народни представители.