ПРОЕКТ GRACE „ГАРАНТИРАНЕ НА ПРАВА И ПРИЛАГАНЕ НА ХАРТАТА“
От есента на 2025 г. Центърът е част от консорциум, който изпълнява Проект GRACE, (съкращение от Guaranteeing Rights and Charter Enforcement) „Гарантиране на права и прилагане на Хартата“, наречен, което е съкращение от. Проектът е финансиран по Програма „Граждани, равенство, права и ценности“ (CERV) на Европейската комисия и цели да изведе на ново ниво прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС) в държави членки на Съюза, които са уязвими към влошаване на прилагането на основните права и върховенството на закона през последните години. Проектът се изпълнява в три целеви държави Румъния, Гърция и България, като използва експертизата и опита на организации, работещи на ниво ЕС, които са със седалище в Белгия. Той се стреми да разреши проблема с ниската осведоменост относно Хартата сред обществеността и националната администрация, което пряко влияе върху състоянието на основните права в участващите страни. Чрез провеждане на дейности за изграждане на капацитет както за държавна и местната администрации, така и за организации на гражданското общество, и установяване на систематичен и всеобхватен механизъм за мониторинг на прилагането на Хартата, GRACE цели да оцени и преодолее съществуващите пропуски и да се застъпи за подходящи реформи, които са от критично значение за спазването на основните права, залегнали в Хартата. Проектът има за цел да насърчи сътрудничеството между организациите на гражданското общество, националните и местните власти и широката общественост, с което да гарантира, че основните права са не само зачитани, но и спазването им е активно отстоявано, което води до по-приобщаващо, прозрачно и ефективно разработване на политики в избраните държави членки на ЕС. Партньори: European Citizen Action Service (ECAS) – Белгия Centre for European Policy Studies (CEPS) – Белгия Romanian Center for European Policies (CRPE) – Румъния Hellenic Foundation for European and Foreign Policy (ELIAMEP) – Гърция Институтът по публична администрация (ИПА) в България е асоцииран партньор. Центърът е изпълняващият партньор за България.
ДЕВЕТ ГОДИНИ РЕГУЛАТОРНА РЕФОРМА В БЪЛГАРИЯ
Данните от последното изследване на законодателната дейност на Народно събрание, проведено от Библиотечно-информационен и изследователски парламентарен център към законодателния орган обхваща законопроектите, внесени през периода 11 ноември 2024 г. – 11 август 2025 г., които подлежат на оценка на въздействието сочат, че разпределението между субектите с право на законодателна инициатива за периода е следното: 75.7% от законопроектите са внесени от народни представители – индивидуално или като група и 24.3% са с вносител Министерски съвет. Това означава няколко неща: Народното събрание продължава да бъде „бързата писта“, през която лесно и безпроблемно се прокарват 3/4 от най-важните нормативни актове в държавата, каквито са законите; Аномалното и от никого предвиденото изместване на законодателната инициатива от МС към народните представители, в резултат от регулаторната реформа, с цел заобикаляне на закона се запазва с пълна сила; Регулаторната реформа в България е неефективна, защото обхваща не повече от 1/4 от проектопредложенията за промени в действащото законодателство. Съчетанието от посоченото доведе до безпрецедентни изкривявания на законодателния процес, при които народните представители без чувство за отговорност, срам и свян си позволяват пред очите на цялото общество да приемат проектозакон в парламентарна комисия за по-малко от 30 секунди. Всичко това има за резултат масова загуба на доверие на българите не просто в един орган или институция като Народното събрание, а в цялата „система“. Това означава цялостно отхвърляне и резигнация не просто на държавата като съвкупност от институции, а непризнаване на легитимност на нейните действия и актове, включително най-важните от тях, каквито са законите. На този фон през пролетта на 2025 г. българското правителство с Решение № 175 на Министерския съвет от 21.03.2025 г. прие уникален за нашата история документ, озаглавен Концепция за развитие на регулаторната политика на Република България 2025 – 2027 г. Според анотацията към него, концепцията е изготвена в отговор на препоръките на Комитета за регулаторна политика на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. С нейното приемане се цели подобряване на нормотворческия процес, намаляване на административната тежест, насърчаване използването на алтернативни и гъвкави регулаторни подходи, подобряване на правоприлагането и др. Основният недостатък на концепцията е, че тя изначално не може да разреши генералния проблем, демонстриран по-горе, свързан със заобикалянето на закона от народните представители – вносители на законопроекти, който подкопава ефективността на регулаторната реформа като цяло, защото тя се отнася само и единствено за проектопредложенията на Министерския съвет.
ОСЕМ ГОДИНИ РЕГУЛАТОРНА РЕФОРМА В БЪЛГАРИЯ
Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие регулирането, наред с паричната и фискалната политика, е един от трите ключови лоста, с които правителствата предопределят икономическото развитие на своите държави и благополучието на техните общества. Добре разработена регулаторна политика, разбирана като цялостен процес, който правителствата използват за създаване на политики и мерки за регулиране, е от критично значение за една държава при постигане на нейните стратегически цели. Днес 8 години след началото на регулаторната реформа в България процесът на вземане на най-важните решения в държавата тези по регулиране чрез право все още е недостатъчно обективен и прозрачен. Тези негови недостатъци имат своето пряко отражение върху качеството на произвежданите нормативни актове. А качеството на законодателството е правопропорционално на качеството на живот на българските граждани. Съществува безспорна пряка връзка между качеството на законодателния процес и благосъстоянието на хората, перспективите пред обществото и възможностите за развитие пред държавата. Това, което наблюдаваме днес е точно обратното на очакванията, които имаше държавата и обществото в началото на регулаторната реформа. Налице е повсеместен правен нихилизъм. Неспазването, неприлагането и неизпълнението на закона се е превърнало в норма и започва от хората, които приемат и налагат правилата – законодателите в НС, които задават еталона за подражание на цялото общество със собственото си противоправно поведението. Съществува рекорден срив в доверието на гражданите и обществото „в системата“, в държавата и специално в българския законодателния орган, което се дължи на прибързаното, произволното и изобилно законодателстване през последните години. Качеството на българските нормативни актове, особено на законите, продължава да бъде незадоволително. Това е следствие от формалното прилагане на предварителната оценка на въздействието особено от страна на Народното събрание през последните години и т.н. Липсва обратната връзка между законодателния процес и дейността по правоприлагане, което е резултат от непълноценното прилагане на последващата оценка на въздействието на законодателството. У нас все още липсва цялостен подход към обществените консултации в процесите на вземане на решения по регулиране, поради факта че Народното събрание осма година отказва да изпълни изискванията на закона и не провежда обществени консултации в структуриран вид по законопроектите, внасяни от народните представители.
ОБЩЕСТВЕНА КОНСУЛТАЦИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЯНЕТО НА ЦЯЛОСТНА ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ
Министерството на правосъдието на Република България обявява обществена консултация като част от процедурата по изготвяне на цялостна предварителна оценка на въздействието на проект на Закон за съдебната власт по смисъла на чл. 20, ал. 3, т. 1 от Закона на нормативните актове, Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието на МС и Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието, прието с РМС № 728 на МС от 05.12.2019 г. Консултацията има за свои адресати: органите на съдебната власт; публичните институции, които имат правомощия, свързани със съдебната власт; неправителствените организации, неформалните граждански образувания и експертите, чиято дейност или интереси са свързани със съдебната власт; всички останали заинтересовани страни и широката общественост. Цели на консултацията Основната цел на консултацията е на този най-ранен етап от цикъла по формулиране на политики и разработване на мерки за регулиране, да се получи обратна връзка и да се съберат достатъчно предложения, становища, данни и информация от заинтересованите страни относно очакваните ефекти от евентуална публична регулаторна интервенция, касаеща уредбата на структурата и дейността на органите на съдебната власт. Консултацията е предназначена да послужи като информационен канал за: І. Получаване на мнения и становища от заинтересованите страни относно: необходимостта от евентуална нова регулаторна намеса (интервенция); възможните цели на евентуалната интервенция – усъвършенстване, прецизиране или кодифициране на действащата правна уредба; инструментът на интервенцията – промяна в действащите нормативни актове или приемането на изцяло нов законов нормативен акт. ІІ. Проучване на очакванията относно потенциалните въздействия от интервенцията, при установена необходимост от нея. Срок за провеждане: проучването се открива под формата на общо достъпна он-лайн обществена консултация със срок за получаване на приноси от 14 дни в периода 23.02.2024 г. – 08.03.2024 г. Всички заинтересовани страни могат открито да изразят своето мнение и да направят своите предложения в разглежданата област на действие на политики. Обратна връзка: След приключването на обществената консултация всички предложения ще бъдат обобщени в публична справка за отразяване на предложенията. Отговорите, за които е посочено да бъдат третирани като анонимни, ще бъдат публикувани без личните данни. Отговорите, за които изрично е посочено да не се публикуват, няма да бъдат публикувани. Участие в консултацията: за участие в обществената консултация можете да попълните следния Въпросник за обществена консултация във връзка с изготвянето на цялостна предварителна оценка на въздействието на Закон за съдебната власт. Директен линк: https://forms.gle/BSNnC5rY4n5ammMH7. Становища могат да бъдат изпращани и по електронна поща на ria@ria.bg.
ПРЕПОРЪКИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ЦЯЛОСТНАТА РАМКА НА РЕГУЛАТОРНАТА РЕФОРМА В БЪЛГАРИЯ
Препоръките и предложенията за усъвършенстване на цялостната рамка на регулаторната реформа в България са ключовият резултат от успешно изпълнения от нас Проект „РЕГУЛАТОРНАТА РЕФОРМА В БЪЛГАРИЯ – ПЕТ ГОДИНИ НА ЗАСТОЙ ИЛИ РАЗВИТИЕ?“, финансиран по Оперативна програма „Добро управление”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд по Процедура BG05SFOP001-2.025 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор „Повишаване на гражданското участие в процесите на изпълнение и мониторинг на политики и законодателство“. Неговата основна цел е да служи като наръчник за органите и администрациите на законодателната и изпълнителната власт чрез предлагането на конкретни практически разрешения на идентифицираните на базата на факти и доказателства проблеми, свързани с недоброто качество на разработваните публични политики и законодателство у нас. Крайният резултат, преследван от разработката е насърчаване на взаимодействието между институциите, вземащи решенията и тяхната администрация, от една страна и гражданите, от друга, при изготвянето на политики и мерки за регулиране за постигане на по-благоприятна регулаторна среда в България. Документът е достъпен тук: ПРЕПОРЪКИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ЦЯЛОСТНАТА РАМКА НА РЕГУЛАТОРНАТА РЕФОРМА В БЪЛГАРИЯ.
РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОЕКТ „РЕГУЛАТОРНАТА РЕФОРМА В БЪЛГАРИЯ – ПЕТ ГОДИНИ НА ЗАСТОЙ ИЛИ РАЗВИТИЕ?“
През ноември 2016 г. с приемането на пакет от законодателни промени стартира най-радикалната регулаторна реформа в съвременна България. Тя трябваше да преустанови лошата практика нормативните актове у нас да се приемат без оценка на въздействието и консултации със заинтересованите страни и обществото. През ноември 2022 се навършиха шест години от началото на реформата, което е повод за анализ, оценка и равносметка на постигнатото и непостигнатото от нея. Ежедневният мониторинг, извършван от Центъра за оценка на въздействието на законодателството отчита недостатъчен напредък на регулаторната реформа, слабо прилагане на цялостните предварителни и последващите оценки и нейното почти пълно заобикаляне особено в частта задължителни обществени консултации при законопроектите, внесени от народните представители. Никога досега у нас не е имало подобно изобилие от набързо приемани и необосновани закони, които понякога разтърсват обществото и застрашават цели сектори и основни права на човека. От есента на 2022 г. Центърът за оценка на въздействието на законодателството започна изпълнението на Проект „Регулаторната реформа в България – пет години на застой или развитие?“. Основните цели на проекта бяха засилено партньорско управление с гражданите и бизнеса и по-открито и отговорно управление. Чрез активното участие на заинтересованите страни и обществото като цяло беше проследена, анализирана и оцена ефективността на регулаторната реформа у нас до момента като се установи дали, по какъв начин и в каква степен, въвеждането на задължителните оценка на въздействието и обществени консултации в структуриран вид и тяхното прилагане през последните над 5 години е довело до реална промяна в националното законодателство, както и какви са възприятията на гражданите и техните общности за този процес. Проектът се стремеше да надгради и продължи идеите за провеждане на регулаторната реформа, като на базата на доказателства установи защо тя не работи. Той бе посветен на усъвършенстването на процеса по създаване на публични политики, гарантиращ активното участие на гражданите и техните организации, както и утвърждаване на принципа на върховенството на правото на национално ниво. Проектът бе с продължителност 14 месеца. Стойността му е 59 994 лв., от които 50 994.90 лв. от Европейския социален фонд и 8 999.10 лв. национално съфинансиране. Проектът е финансиран с административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № № BG05SFOP001-2.025-0173-С01, по Оперативна програма „Добро управление”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. Основните дейности, изпълнени по проекта са: Дейност 1. Емпирично изследване „Регулаторната реформа в България – пет години – застой или развитие“; Дейност 2. Оценка на въздействието на оценката на въздействието в България; Дейност 3. Препоръки-и-предложения-за-усъвършенстване-на-цялостната-рамка-на-регулаторната-реформа; Дейност 4. Он-лайн проучване „Регулаторната реформа в България – пет години – застой или развитие?“; Дейност 5. Публично представяне „Регулаторната реформа в България – пет години – застой или развитие?“. Проект „Регулаторната реформа в България – пет години на застой или развитие?“ е финансиран от Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд https://www.eufunds.bg/
ПРОМЕНИ В МЕТОДОЛОГИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ЗАКОНОПРОЕКТИТЕ, ВНАСЯНИ ОТ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ
На 11.11.2022 г. беше обнародван промененият Правилник за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС). За първи път за последните 6 години, от старта на регулаторната реформа в България е допълнена Методологията за извършване на предварителна оценка на въздействието на законопроектите, внасяни от народни представители с нов самостоятелен елемент или по-точно аспект на оценката, озаглавен „Равно третиране от държавата и балансирано демографско развитие“. С промените, от народните представители вносители на законопроекти се изисква на отделен ред или в самостоятелен раздел от предварителната оценка на въздействието да описват как техните предложения допринасят за спазване на принципа на равенство съгласно българското законодателство и за равното третиране от държавата на българите и българските граждани, живеещи извън страната, включително за приобщаването им към държавния и обществено-политически живот в България. Отделно от това, те са длъжни да посочат и какви са очакваните въздействия на техните предложения върху балансираното демографско развитие, включително върху темповете на намаляване на броя на населението, динамиката на миграционните потоци и ограничаването на броя на емигриращите българи. Обективната обосоновка на тези промени в ПОДНС, дадена в предварителната оценка на въздействието изготвена за тях е, че по данни на Националния статистически институт и според последното преброяване на населението от 2021 г. актуалният брой на българите, живеещи извън границите на страната е между 1,5 и 2,4 млн. Това означава трайно запазване на тенденцията делът на българите, живеещи извън България да е равен на близо 30% от населението, живеещо на територията на страната. Актуалните данни за демографската ситуация в България от 2021 г. показват, че продължава процесът на ускорено намаляване и застаряване на населението, намалява коефициентът на обща раждаемост и нараства коефициентът на обща смъртност. Като цяло промените в методологията за извършване на предварителна оценка на въздействието, която е част от ПОДНС заслужават адмирации. От една страна, те разширяват субектния обхват на оценката, като образно казано включват в нея нови 2 млн. българи, които до момента са били изключени от националното ни законодателство, като че ли не съществуват, а това са близо една трета от всички българи. От друга страна, те правят законодателния процес, който се развива в рамките на НС, по-приобщаващ и отразяващ водещотоза всички времена и особено ключово днес измерение „основни човешки права“. На трето място, методологията за първи път по императивен начин кара всички депутати, когато решат да законодателстват, да си задават въпроса с екзистенциално значение, който почти е забравен понастоящем: ще ни има ли българите като нация при актуалното ни демографско развитие.
ПЕТ ГОДИНИ РЕГУЛАТОРНА РЕФОРМА В БЪЛГАРИЯ?
Изминаха пет години от началото на регулаторната реформа в България, започнала с измененията и допълненията в Закона за нормативните актове в сила от 04 ноември 2016 г., с които бяха въведени съвременните европейски инструменти, гарантиращи качествено законодателството, каквито са оценката на въздействието на законодателството и обществените консултации в структуриран вид. Новото второ лого на Центъра за оценка на въздействието на законодателството е 5/10 по няколко причини. Първо, отбелязваме първите 5 години от регулаторната реформа. Второ, тази година нашата организация навърши 10 години от създаването си. Трето, 5/10 е равно на ½, а регулаторната реформа у нас до момента се е случила наполовина (даже на по-малко), защото тя е силно ограничена, компрометирана и оттук безполезна особено в случаите, когато законодателният процес започва по инициатива на народните представители. И всичко това защото тя е пример за регулаторен провал. Изискванията спрямо нормотворческия процес, които реформата налага не се спазват или се изпълняват формално и частично. Налице е трайно нарушаване на правилата от властимащите при приемането на правила, които са задължителни за нас. Това доведе до всеобщо недоверие и дори омраза към тях и техните актове. Освен това, след началото на регулаторната реформа от ноември 2016 г. се наблюдава едно осезаемо изместване на законодателната инициатива от Министерския съвет към отделните народни представители. Обобщените данни за петгодишния период показват съотношение 57% на 43% на дела на актове внасяни от народните представители към тези от Министерския съвет. Това съотношение, респективно съотношението между дела на превърналите се в закони проекти с автор всеки от тези два субекта с право на законодателна инициатива до голяма степен са показателни за това доколко действащият законодателен процес е защитен от субективни влияния, изразяващи интереси, различни от обществения и доколко в него са съдържат способи или механизми, гарантиращи обективност при вземането на законодателни решения. Така, на петата година спокойно можем да заключим, че регулаторната реформа у нас е по-скоро РЕ:ФОРМА или РИФОРМА, както и че битката между Tѐsla-та и Тесла̀та, за която говорим от 2016 г. едва сега започва … Всичко това ясно се вижда от данните, представени в специално изготвения от Центъра за оценка на въздействието на законодателството доклад Пет години регулаторна реформа в България.
НОВА Е-КНИГА НА АНГЛИЙСКИ, ПОСВЕТЕНА НА ТЕОРЕТИЧНИТЕ АСПЕКТИ НА ОЦЕНКАТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА РЕГУЛИРАНЕТО, 2021
Новата електронна книга на английски език, посветена на оценката на въздействието на регулирането можете да откриете в електронен формат тук: https://ciela.com/e-book-regulatory-impact-assessment.html. Преди около пет години, България най-накрая пое по пътя на по-доброто регулиране, по който Европейският съюз върви от десетилетия. С близо 10-годишно закъснение от момента, в който държавата ни стана член на Съюза, нашият нормотворчески процес също се „присъедини“ към него, приемайки оценката на въздействието и структурираните обществени консултации като механизми, задължително интегрирани в него. По този повод през 2017 г. излезе първото цялостно изследване по темата, озаглавено „Оценка на въздействието на регулирането“, на председателя на Центъра за оценка на въздействието д-р Тони Димов. Новото актуализирано издание от същия автор от средата на 2021 г. прави опит да представи изчерпателно и да концептуализира основните теоретични аспекти на регулаторната реформа в България, в частност на нейните ключови инструменти, каквито са оценката на въздействието на регулирането и обществените консултации в структуриран вид. От позицията на изминалите първи 5 години от началото на регулаторната реформа то се стреми да провери дали регулаторната иновация, наречена „оценка на въздействието“ е сработила, дали е направила нормотворческия процес умен, „готов за бъдещето“ и т.н.
Тони Димов пред ДЕ ФАКТО: Регулаторната реформа у нас се изроди в регулаторна аномалия
Kpaйнo вpeмe e бългapcĸитe влacтимaщи дa зaпoчнaт дa ce xвaлят нe c тoвa ĸoлĸo зaĸoнoпpoeĸти ca внecли зa eдиницa вpeмe, a c peaлни пoĸaзaтeли ĸaĸви пoлзи ca дoнecли зa oбщecтвoтo и дъpжaвaтa тexнитe зaĸoнoдaтeлни peшeния. Paзлиĸaтa мeждy дoбpoтo и лoшoтo зaĸoнoдaтeлcтвo e ĸaтo тaзи мeждy зapaзявaнeтo и вaĸcинaциятa… Peзyлтaтитe oт пъpвитe 5 гoдини ca, чe peгyлaтopнaтa peфopмa y нac e имитaция. Тази година България ще отбележи първите 5 години от началото на най-радикалната реформа в българския нормотворчески процес след Освобождението до днес. Изводите за нейното развитие и постижения, направени на база ежедневния текущ мониторинг показват, че тя е все още Ре:форма, т.е. формална и само на хартия или рИформа, т.е. имитация отколкото действителна и ефективна с реални положителни резултати за държавата и обществото. Тези заключения не бяха опровергани, напротив получиха своето потвърждение и в 45-то обикновено Народно събрание. Законопроекти с вносител народни представители Безпрецедентното политическо поляризиране и противопоставяне в обществото доведе до изключително динамична атмосфера в 45-то НС, която се отрази и осезателно е белязала законотворческата дейност на неговата легислатура. За по-малко от 1 месец народните представители са внесли впечатляващия обем от 69 законопроекта. От тях приет е само един, като изключим Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Това показват резултатите от проведения експресен мониторинг върху законодателната дейност на 45-то Обикновено Народно събрание от Центъра за оценка на въздействието на законодателството. Неговата основна цел бе да установи доколко депутатите от това събрание са спазвали изисквания за по-добро регулиране, като задължителната предварителна оценка на въздействието и обществените консултации в структуриран вид, въведени в България с измененията на Закона за нормативните актове в сила от 4 ноември 2016 година. Парламентарна група Брой внесени законопроекти Брой приети законопроекти ГЕРБ-СДС 3 Няма Има такъв народ (ИТН) 3 1 (ИК) БСП за България 10 Няма Движение за права и свободи (ДПС) 0 Няма ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ (ДБ) 30 Няма Изправи се! Мутри вън! (ИСМВ) 23 Няма Законопроектите са изключително неравномерно разпределени между петте парламентарно представени политически партии, като съвсем очаквано, най-висока активност проявяват някои от новите участници. С най-много внесени законопроекти са народните представители от ДБ с общо 30 внесени законопроекта, следвани от ИСМВ с 23. БСП са по средата на класирането с 10 законопроекта. На този фон скромно е участието на първата и втората по големина парламентарни групи – ГЕРБ-СДС и ИТН – с по 3 законопроекта. ДПС единствени не са внесли нито един законопроект за разглеждане от 45-то НС. Фаворит за изменения в това НС е Изборният кодекс, с цели 7 внесени ЗИД-а (ГЕРБ-СДС – 1; ИТН – 1; БСП – 1; ДБ – 2; ИСМВ – 2). С голяма разлика след него, с по 3 ЗИД-а се класират Кодексът за социалното осигуряване, Наказателно-процесуалният кодекс, Законът за движение по пътищата, Законът за ДДС и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Неписаният „принцип на бързината“ Безспорният извод, който може да се направи от подобно изобилие на внесена законодателна продукция е, че от всички 8 принципа в нормотворчеството ни, уредени в Закона за нормативните актове от 2016 г. (чл. 26, ал. 1), депутатите от последното НС, са спазвали „деветият“, този който не е уреден никъде, но се прилага неизменно като постулат в последните повече 5 години. Това е принципът на бързината, според който постоянно трябва да се бърза в нормотворенето и то за сметка на всичко останало: на качеството на регулирането, на недобре дефинираните цели пред законодателството, на недопитаните заинтересовани страни, на неяснотата за това какви ползи и разходи могат да се очакват. Важното е да се бърза, а защо е така … – това е тема на друг разговор. Парадоксът, в който се намираме е, че законодателната власт е единствената власт у нас, в която се бърза. Т.е. тогава когато българските властимащи трябва да определят правилата на играта, да ни налагат своята воля и да дефинират моделите на поведение, които ние гражданите трябва да следваме тя бърза. Когато обаче бъдат предвидени правила, които трябва да се изпълнят или администрират от изпълнителната власт, тогава не се бърза, или няма срокове за нея или сроковете са инструктивни, а когато случайно има някакви срокове, администрацията е толкова изобретателна, че ще намери хиляди начини да не ги спази или да ги обърне срещу нас гражданите. За съдебната власт да не говорим. Омръзна ни да слушаме за нейната претовареност, затормозеност, формализираност и т.н. които са сочени за основания да чакаме по 10 години за окончателно произнасяне по едно средно сложно гражданско дело. И накрая, същинският парадокс, българските законодатели препускат като на конно състезание да внася все повече и повече законопроекти, а България изостава, развива се най-бавно от всички държави членки на ЕС, по всички показатели, дори и в по-нови сфери като ваксинацията срещу КОВИД-19, например??? Явлението „copy-paste“ продължава Идентифицираното в 43-то и 44-то НС негативно явление на copy-paste на мотивите във формата на ОВ продължава да бъде широко прилагано. Вариация на този подход е преразказването на изложените в мотивите съображения, без включването на допълнителна информация по същество. Новото изобретение при заинтересовани страни В предходните доклади на Центъра бе установено следното логическо противоречие. В опита си да бъдат максимално общи и неконкретни от една страна, но едновременно с това да придадат максимална значимост и тежест на предлаганите от тях проекти на нормативни актове, от друга, народните представители, описвайки адресатите и заинтересованите страни от регулирането, често прибягват до използването на фрази като „обществото като цяло”, „всички български граждани“ и близки по смисъл до тях. Новото изобретение в тази графа е декларативното законодателстване „от обществено значение“ или „в обществен интерес“, което е най-често срещаното в оценките на въздействието към законопроектите, внесени от депутати на ДБ. Тези формулировки поставят един фундаментален въпрос: възможно ли е изобщо в една съвременна парламентарна демокрация да се приемат публични политики, включително закони, които не са „в обществен интерес“, а в частен? И въобще може ли да съществува законодателство, което не е „от обществено значение“? Категоричният отговор и на двата въпроса е отрицателен, но това не пречи на новите избраници да си служат с подобни изпразнени от съдържание изрази, които играят ролята на „обосновки“, но