Защо „Да не се прави нищо“ е базисно правило?

Базисното правило „да не се прави нищо“ гарантира, че ново регулиране се приема само когато няма друг по-ефективен ненормативен начин за разрешаване на адресираните проблеми.

Цялата съвременна философия за допустимостта на публичната намеса в частните отношения на гражданите, техните бизнеси и граждански организации, чрез налагането на правила за поведение, се основава на разбирането, че нови правни норми, ново законодателство, ново регулиране следва да бъдат въвеждани, само ако няма друг по-ефективен, ненормативен, незаконодателен или нерегулативен начин за разрешаването на дадени проблеми.

Принципът на „Нищоправенето“ в сферата на регулирането не означава нежелание или мързел на хората имащи власт да правят политики и да вземат решения. Той е златно правило изкристализирало от дългогодишен демократичен опит, което има и своите солидни научни и практически опори.

Принципът „Не прави нищо“ („do nothing“ base case) се е утвърдил като базисен вследствие на многото случаи от практиката, при които се оказва, че разходите за регулаторната интервенция на държавата са по-високи от тези, които произтичат от проблема, който трябва да бъде разрешен. Друга лоша практика са множеството хипотези, при които държавата прави опит да разреши проблеми на правоприлагането с приемането на нови правни норми, без да изследва причините защо старите правила не работят.