Така изглежда днес картината на регулаторната реформа в България, като фалшива снимка, генерирана от изкуствен интелект, в която почти нищо не е истинско…
Точно преди 10 години, в новината посветена на началото на регулаторната реформа в България, поставено с измененията и допълненията в Закона за нормативните актове, написах, че от днес (бел. авт. 04.11.2016 г.) България се присъединява към семейството на над 30 – те държави от европейския континент, повечето от които членки и на Европейския съюз, които са възприели под една или друга форма оценката на въздействието като механизъм който позволява вземането на решения по регулиране да бъде основано на доказателства. Българският законодателен процес става и по-демократичен, защото пред обществото един нов 1-месечен прозорец за мнения, предложения и препоръки на техните потребители чрез задължителните обществени консултации.
Колко хубаво щеше да бъде ако днес в българския парламент беше организирано тържествено заседание, посветено на постиженията в законодателния процес след 10 години регулаторна реформа в България. Но това не е нито истинската пленарна зала на българското Народно събрание, нито неговия председател, нито изказващият се в момента, нито народните представители са истински… Същото важи и за регулаторната реформа.
Днес няколкото големи достижения на регулаторната реформа са нещо като фалшиви новини вместо реалност:
- Предварителната оценка на въздействието, извършвана по повод на законопроектите предлагани от народното събрание е напълно неефективна, защото не се знае дали е цялостна или частична, прилага се формално и е лишена от смисъл;
- последващата оценка на въздействието така както е предвидена в закона не се прилага от НС, т.е. на практика обратната връзка между законодателния процес и дейността по правоприлагане почти изцяло липсва;
- Обществени консултации по законопроектите, внасяни от народни представители не се провеждат. Така най-представителният орган в държавата, какъвто е НС отказва да следи пулса на обществото, народните представители трайно не се се вслушват в гласа на хората, които са ги избрали.
Внимание!!! Актуалното съотношение на внасяните в народното събрание законопроекти, според последното изследване на законодателната дейност на 51-ото Народно събрание за периода 11 ноември 2024 г. 1 3 януари 2026 г., проведено от Отдел „Парламентарни изследвания“ на Библиотечно информационен и изследователски парламентарен център е 75,6% – от народни представители срещу 24,4% от Министерския съвет.
Т.е. там където реформата е фасадна, формална и фалшива там потокът на проектозаконодателство е най-буен.
В рамките на изпълнителната власт, където МС спазва съвременните стандарти за по-добро регулиране, реформата реално работи, но нейният полезен ефект се простира върху по-малко от ¼ (24,4%) от цялото предлагано проектозаконодателство.
Дали жадуваната регулаторна реформа в България е един голям (регулаторен) провал в преследването на по-добър живот чрез по-добро нормотворчество, всеки сам следва да си отговори на този въпрос…
Честита годишнина!