СЪЩЕСТВЕНИ ПРОМЕНИ В НАРЕДБАТА ЗА ОБХВАТА И МЕТОДОЛОГИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО В СИЛА ОТ 1 ЯНУАРИ 2021 ГОДИНА

На 1 януари 2021 година влязоха в сила измененията и допълненията на Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, приети с Постановление на Министерския съвет от 16 септември 2020 г.

Променена е частта от Наредбата (чл. 16), която урежда минималното съдържание на частичната предварителна оценка на въздействието, което e намерило своето отражение в съществените изменения на формуляра за частична предварителна оценка на въздействието – Приложение № 1 към Наредбата. По напълно различен от досега начин формулярът изисква разработването на множество варианти за разрешаването на всеки отделен идентифициран проблем. Най-вероятната идея на авторите на промените е дисциплиниране на лицата, изготвящи оценки на въздействието с въвеждането на нови изисквания за максимална конкретност и точност при описанията на вариантите и като непосредствено следствие от това – при оценяването на техните въздействия. В своето становище в рамките на обществената консултация, посветена на измененията и допълненията на Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, Центърът за оценка на въздействието на законодателството изрази резервите си спрямо подобен подход, но аргументите му не бяха приети. Продължаваме да считаме, че от методологическа гледна точка подобно „роене“ на варианти би могло да доведе до редица проблеми като например объркване на администрациите, изготвящи оценките, затрудняване на лицата, взимащи решенията, несъгласуваност или директно противоречие между предлаганите различни разрешения на дефинираните проблеми и т.н.

В регламентацията на цялостната предварителна оценка на въздействието са конкретизирани методите за нейното извършване (чл. 24), като измененията са в посока насърчаване на количественото оценяване на разходите и ползите.

Значителни изменения настъпват и при извършването на последващи оценки на въздействието. Много по-детайлно е уреден процесът по определяне на обхвата и структурата на оценката. Допълнително разяснени са определенията на критериите за последващо оценяване (постигане на целите, ефективност, ефикасност, устойчивост и полезност). Въведено е задължение за определяне на „въпроси за оценка“. (чл. 37)

Уредени са и редица нови методи за извършване на последваща оценка на взъдействието като групата прагматични методи, включваща наблюдение на изпълнението и теория на промяната, както и групата методи за проучване на казуси, която съществуваше и преди, но в която са конкретизирани методите проследяване на процеса и реалистично оценяване, анализ на съгласуваност и анализ на продължението, и качествен сравнителен анализ.

Като цяло измененията в Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието представляват следваща стъпка в усъвършенстването на правната и методологическата рамка на оценката на въздействието в България. В същото време, те неизбежно водят до усложняване на процеса по извършването на оценките, което е най-видимо при новия формуляр за частична оценка на въздействието и при новите малко познати методи за последваща оценка на въздействието. Искрено се надяваме администрацията да може лесно да се справи с тези предизвикателства и промените да не забавят, а да дадат нов тласък в развитието на регулаторната реформа у нас.