ЗА ИЗОБИЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВАНЕ И НЕГОВОТО „КАЧЕСТВО“

На фона на извънредни епидемиологични мерки, политическа криза и масови граждански протести, месец юли 2020 г. се оказва изключително продуктивен период за законодателна дейност. Необичайно засилената активност е ясно видима, сравнена с предходните месеци от 2020 г.

Брой на внесените в Народното събрание законопроекти по месеци и по вносител за 2020 г.

Месец Общ брой законопроекти Брой законопроекти с  вносител МС Брой законопроекти  с вносител народен представител
Януари 17 10 7
Февруари 14 3 11
Март 15 5 10
Април 9 1 8
Май 19 5 14
Юни 20 10 10
Юли 38 9 29

 

 

Възможна причина за увеличените обороти на работа би могла да бъде лятната парламентарна ваканция, която традиционно се провежда през месец август. При преглед на броя внесени в НС законопроекти през месец юли, за последните 10 години, макар тазгодишните резултати да не могат да бъдат определени като рекордни, те се нареждат на почетното второ място.

Брой на внесените в НС законопроекти по вносител през месец юли за последните 10 години

Година Общ брой законопроекти Брой законопроекти с вносител МС Брой законопроекти с вносител народен представител
Юли 2020 38 9 29
Юли 2019 23 10 13
Юли 2018 14 6 8
Юли 2017 25 5 20
Юли 2016 27 9 18
Юли 2015 47 17 30
Юли 2014 27 16 11
Юли 2013 21 7 14
Юли 2012 29 14 15
Юли 2011 31 10 21

 

 

Началото на интензивната юлска законотворческа дейност по на пръв поглед необясним начин съвпада с протестите против правителството и главния прокурор, започнали вечерта на 9 юли 2020 година. За периода 10 юли – 31 юли 2020 г. в Парламента са внесени 29 нови законопроекта, от които 5 са с вносител Министерски съвет. Любопитен факт е, че на 10 юли 2020 г., денят след първата вечер на протестите, е внесено безпрецедентното количество законопроекти за един ден – 7 броя и то все депутатски.

„Най-популярните“ сфери на регулиране в този период са:

1. Медии: Закона за радиото и телевизията – 2 проектопредложения. Първият проект на закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за радиото и телевизията, внесен на 10.07.2020 г., предвижда удължаване на мандата на генералните директори на БНТ и БНР от 3 на 5 години и уточнява, че те могат да бъдат избирани на същата длъжност за не повече от два пълни последователни мандата;

2. Социалната сфера: Закона за социалните услуги – 3 ЗИД-а, 1 ЗИД на Кодекса за социалното осигуряване, 1 ЗИД на Закона за закрила на детето;

3. Местно самоуправление: по един ЗИД съответно на Закона за местните данъци и такси и Закона за местното самоуправление и местната администрация.

Горепосочените данни за пореден път демонстрират и затвърждават две вече традиционни за българския политически живот явления:

1. Обилна и прибързана, понякога дори стихийна законотворческа дейност, обусловена в много по-голяма степен от моментни и конюнктурни обстоятелства, отколкото от някаква дългосрочна стратегия или програма, основана на обективна, рационална и основана на доказателства визия за развитието на конкретни публични политики;

2. Основният дял законопроекти е предлаган от народни представители, а не от Министерския съвет, в противоречие с практиката в повечето демократични държави от ЕС и извън него.

Тези явления до голяма степен са показателни за това доколко действащият законодателен процес е защитен от субективни влияния, изразяващи интереси, различни от обществения и доколко в него са съдържат способи или механизми, гарантиращи обективност при вземането на законодателни решения. Те имат за резултат законодателство с ниско качество, което неизменно води до негативни последици за широк кръг от заинтересовани страни. Това се потвърждава и от изцяло независими, външни и официални източници.

На 31 юли 2020 г. Европейската комисия публикува годишния си доклад за мониторинга върху прилагането на правото на ЕС.[1] Изцяло в унисон с направения по-горе извод за лошо законодателство и съвсем очаквано, броят на отворените наказателни процедури срещу България в периода 2015 – 2019 г. стабилно се повишава.

Брой на отворените наказателни процедури срещу България във връзка с приложението на правото на ЕС към 31 декември 2019 г. (2015-2019)

1

Източник: Европейска комисия.

По-любопитно обаче е, че водещата причина за стартиране на наказателни процедури срещу България се оказва не друго, а забавеното транспониране на правото на ЕС в българското законодателство.

 

Общ брой на отворените наказателни процедури срещу България във връзка със забавено транспониране на правото на ЕС за периода 2015 – 2019 към 31 декември 2019 г.

2

Източник: Европейска комисия.

 

Брой на новоотворените наказателни процедури срещу България във връзка със забавено транспониране на правото на ЕС за периода 2015 – 2019 към 31 декември 2019 г.

3

Източник: Европейска комисия

 

Данните за наказателните процедури срещу България за последните пет години са солиден количествен показател за ниската ефективност на приеманото у нас законодателство по показател „съответствие с правото на ЕС“, особено като се има предвид, че привеждането в съответствие с изискванията на правото на ЕС е любим аргумент при внасянето на законодателни предложения, както на изпълнителната, така и на отделните депутати.

По данни на същия доклад, сферите, в които българското законодателство е в нарушение на европейското имат изключително широк материален обхват, включващ неизчерпателно следното:

1. Неадекватна защита на потребителите срещу неравноправни клаузи в договори;

2. Неправилно транспониране на Директивата относно наказателноправните санкции за пазарна злоупотреба;

3. Несъответствие на националното законодателство с европейските правила за провеждане на обществени поръчки и отдаване под концесия;

4. Неправилно транспониране на Директивата относно атаките срещу информационните системи;

5. Неправилно транспониране на Директивата относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография;

6. Неправилно транспониране на Директивата относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда;

7. Неправилно транспониране на Директивата относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването).

[1] Достъпен на: https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/file_import/report-2019-annual-report-monitoring-application-eu-law_en.pdf; Детайлни данни за България, достъпни на: https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/file_import/report-commission-2019-national-factsheet-bulgaria_en.pdf