ТРЕТИ МОНИТОРИНГОВ ДОКЛАД ПО ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Изминаха повече от 3 години от въвеждането на задължителната оценка на въздействието в българския нормотворчески процес. В тази връзка представяме третия Доклад с резултатите от мониторинга върху прилагането на задължителната оценка на въздействието в България, изготвен от екип на Центъра за оценка на въздействието на законодателството, който обхваща всички подлежащи на оценка на въздействието нормативни актове с акцент върху законопроектите, разработени в периода 01.11.2018 – 31.10.2019 г., независимо от това по волята на кой от двата субекта с право на законодателна инициатива по Конституция – Министерски съвет или отделен народен представител те са били разработени и предложени. Докладът съдържа както данни и изводи за посочения период, така и тяхната съпоставка със заключенията, направени в доклада по повод втората годишнина на задължителната оценка на въздействието в България. По-долу представяме някои акценти от изводите на доклада.

Оценката за общата тенденция в развитието на процеса по извършване на частични предварителни ОВ от страна на изпълнителната власт продължава да бъде положителна. При дефинирането на проблемите и описанието на нулевия вариант се използват все повече обективни данни, определянето на заинтересованите страни е все по-конкретно, дори до степен, в която се посочва точният брой на съответната група заинтересовани страни. Продължава да съществува необходимост от подобряване на формулирането на вариантите на действие за разрешаване на идентифицираните проблеми, стоящи за разрешаване пред ОВ. Сериозен и често срещан проблем е едностранчивото разглеждане на вариантите. Феноменът, установен и през миналата година, да се неглижира нулевият вариант като представянето на вариантите започва с регулаторния вариант с цел неговото фаворизиране продължава и през настоящия мониторингов период.

Голямото предизвикателство пред държавната администрация и през изтеклия мониторингов период продължават да бъдат цялостните предварителни оценки на въздействието. За съжаление популярност набира лошата практика, под-варианти на едно и също разрешение на идентифицираните проблеми, а именно – регулиране чрез законов нормативен акт да бъдат „маскирани“ като отделни варианти на действие, озаглавени примерно като „Приемане на ЗИД“ и „Приемане на изцяло нов закон“. Липсата все още на достатъчно опит и практика в изготвянето на оценки на въздействието в България води до допускане на сериозни методологически грешки, които в някои случаи изцяло компрометират надеждността на изследванията, анализа, заключенията и препоръки.

Като правило законопроектите, внесени от народни представители в НС не съдържат същинска обосновка относно необходимостта от предлагания законопроект и проблема, който се разрешава. Идентифицираното в предишните доклад негативно явление на copy-paste на мотивите в текста на оценката на въздействието се е превърнало в норма, като това е често срещан подход особено за „запълване“ на първия раздел от оценката, озаглавен „Основание за инициативата“.

Повече от 3 години след влизане в сила на промените в Закона за нормативните актове, Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание все още не прави разлика между частична и цялостна предварителна оценка на въздействието и не съдържа отделни методологически указания за тяхното извършване. Съответно, дори в случаите, когато според закона е необходимо извършването на по-задълбочено изследване и оценяване на въздействията на планираната интервенция, народните представители попълват все същата таблица по все същия повърхностен начин.

Продължава забелязаната и в предишните доклади модификация на похватите „преписване” и „конвейер” във феномена „по шаблон”. В общия случай, представят се абсолютно немотивирани изводи, облечени в шаблонни формулировки, заявяващи как предложението не би водило до разходи за бюджета, но за сметка на това би довело до ползи (неуточнено какви) за обществото.

По отношение на провеждането на обществените консултации, ситуацията остава непроменена. В изпълнителната власт продължава лошата практика на съкращаване на срока на обществените консултации най-вероятно поради недобра организация и координация между държавните институции. В нарушение на императивното изискване на Закона за нормативните актове, в рамките на НС изобщо не се провеждат обществени консултации, нито като етап от изготвянето на оценките на въздействието, нито като фаза, предхождаща внасянето на законопроектите за разглеждане.