ТОНИ ДИМОВ ПРЕД БНР: ЗАКОНЪТ ЗА ГОРИВАТА Е ПРИМЕР КАК СЕ ЗАОБИКАЛЯТ ИЗИСКВАНИЯТА В НОРМОТВОРЧЕСКИЯ ПРОЦЕС

Т.нар. Закон за горивата, чието влизане в сила беше отложено, е пример как депутатите заобикалят изискванията на регулаторната реформа от 2016 за оценка на въздействието и обществени консултации на законопроектите.  Това заяви в предаването „12+3“ Тони Димов от Центъра за оценка на въздействието на законодателството, който публикува годишен мониторингов доклад, относно спазването на нормативните изисквания, свързани със задължителната оценка на въздействието и обществените консултации при приемане на нови нормативни актове.

Димов заяви, че в периода 2017-2018, проблемите в това отношение са се задълбочили, а Народното събрание се ползва за бърза писта за приемане на закони, които ще имат неясно въздействие върху обществото.

„Едното явление е парадоксът. Народният представител, за да придаде важност на своите проектопредложение казва, че то би засегнало целия народ. След което внася своя законопроект с една страничка, в която казва „Няма да има въздействие“. Други явления – преписване като ученици; оценки на въздействието като конвеир – сменя се само името; явлението копи-пейст. В първата, прохождаща година, когато е възможно да има грешки, бяхме достатъчно снизходителни“, заяви Димов.

„Новите явления сочат за следващо ниво на изобретателност при заобикалянето на закона.  Феноменът „0+1=2“. Оценката на въздействие изисква първо да се разглежда нулевият вариант, „не прави нищо“, и да се сравняват евентуалните бъдещи ефекти от предлаганите регулаторни намеси с него. Как биха се развили обществените отношения, ако ги оставим просто така, и как, ако се намесим? Добрата практика казва, че трябва да се разгледат минимум два други варианта. Българският народен представител разглежда само нулевия и един друг вариант, за да подсили колко е важно да се регулира“, допълни правният експерт, според който „нулевият вариант“ трябва да се разглежда приоритетно, поради изобилието на регулации в българското законодателство.

„Народното събрание се ползва като бърза писта, като пробойната в системата, като мястото, където нещата могат да бъдат пускани по пързалката, когато няма време нещата да бъдат разгледани в Министерският съвет през междуведомствената съгласувателна процедура и с обществени консултации. Защо Народното събрание не провежда обществени консултации, когато закона го задължава? Заради бързината. Народните представители нямат време да се вслушат в своите избиратели“, заяви Димов.

Той допълни, че Законът за горивата е създал „невъобразим абсурд в правния мир“. Предложенията за негови изменения и допълнения са предложени  без никакви обсъждания и с оценка за въздействие, в която пише, че няма да бъдат засегнати малки и средни предприятия и няма да бъде наложена административна тежест.

След като се оказва, че това не е вярно, но законът вече е влязъл в сила, се търсят варианти за отлагането му чрез забяване на подзаконовия норамативен акт – наредбата за регистъра.

По думите на Димов, институциите все още не разбират смисъла от задължителната оценка на въздействието и обществените обсъждания на законопроектите.

Чуйте целият разговор тук.