Тони Димов: И ПРОЕКТЪТ НА НПК БЕ „ПРОМУШЕН”, ПРИЯТЕЛЮ КАШЪМОВ!

Defakto.bg

Тони Димов, председател на Центъра за оценка на въздействие на законодателството

На 13 юни 2017 г. в Народното събрание беше внесен Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 702-01- 4. Вносител на законопроекта е Министерски съвет.

Влезлите в сила на 04.11.2016 г. измененията и допълненията към Закона за нормативните актове (ЗНА) поставиха основите на реформата в българския нормотворчески процес. Трите стълба на тази реформа са задължителната оценка на въздействието, задължителните обществени консултации в структуриран вид и предварителния преглед за съответствие на проектозаконодателството с Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и практиката на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ). Първите два от тях са задължителни за всички съставители и вносители на нормативни актове, последният за проектите на закони и кодекси, внасяни от Министерския съвет.

И, Изненада!

От страницата на Народното събрание в интернет е видно, че към внесения законопроект не е представен нито: доклад с резултати от изготвена предварителна оценка на въздействието, нито справка за отразяване на получените становища от проведена обществена консултация, нито справка за съответствието на    законопроекта с ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ. А те са задължителни и тяхната липса, според ЗНА и действащия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание е основание за оставянето на законопроекта без разглеждане и за връщането му на вносителя за отстраняване на нередовностите. Но, законопроектът е разпределен на две постоянни комисии – правната като водеща и тази по европейските въпроси като участваща и е приет на първо гласуване от тях на 21.06.2017 г.

Аргументът за подобно „промушване” на законопроекта е посочен в писмото на вносителя, подписано от премиера до Председателя на НС, в което се казва, че законопроектът е изработен и съгласуван до влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове (ДВ, бр. 34 от 2016 г.) и на основание § 9 от Преходните и заключителните му разпоредби се одобрява и приема по действалия до 4 ноември 2016 г. ред.

А дали изобщо тази преходна разпоредба е приложима?

Според нас не е приложима. Целта на този текст беше да се даде изрична законова уредба на т.нар. „висящи производства”, т.е. онези проекти на нормативни актове, чието изработване и съгласуване е приключило до 4 ноември 2016 година да не бъдат връщани в начално положение. По отношение на законопроектите това означава, че онези от тях, които са били готови за внасяне пред тогава действалото (43-то) Народно събрание преди влизането в сила на ЗНА да могат да бъдат внесени по стария ред. Ако бъде проведено друго тълкуване, което да разшири полето на действие на тази разпоредба от закона, би се стигнало до поне 2 правни абсурда.

Първият от тях, е че законопроекти разработени и съгласувани и в мандата на всички предходни народни събрания от 1989 г. до днес биха могли да се окажат освободени от новите задължителни институти в българското  нормотворчество, гарантиращи по-добро регулиране, каквито са оценката на въздействието и обществените консултации. На страницата на Министерство на правосъдието има публикувани най-малко 4 проекта за изменение на НПК от 21.10.2016, 25.08.2016, 03.07.2015, 14.12.2012 г.. На портала за обществени консултации на МС има също публикуван такъв проект от 21.10.2016 г., но никой от тях не е идентичен с този внесен на 13 юни 2017 година в НС. Как вносителят доказва пред цялото общество, че този внесен законопроект е бил разработен и съгласуван в миналото, не е ясно, а това е основанието той да не бъде подложен на оценка на въздействието, да не е обект на обществена консултация в структуриран вид и да не бъде проверен за съответствие с Европейската конвенция за правата на човека, т.е. да бъде прокаран по старите правила все едно, че нищо не се е променило, няма промени в Закона за нормативните актове, въвеждащи утвърдени в ЕС механизми за обективност и прозрачност на вземането на решения по регулиране, няма регулаторна реформа…

Вторият абсурд е свързан с безспорната в теорията и практиката „юридическа смърт” на всички внесени законопроекти в един парламент, които не са окончателно приети от него и която настъпва в деня на неговото разпускане. Абсурдът се състои в това, че

внесените в НС законопроекти при подобна хипотеза „умират”, т.е. считат се, че никога не са били внасяни, а невнесените законопроекти, като въпросния НПК продължават да съществува отвъд живота на конкретното правителство и парламент и могат да бъде внесен от следващото МС в следващия НС и то без да се спазват новите правила в нормотворчеството ни.

А дали чрез подобно разширително тълкуване на тази преходна разпоредба не се заобикаля закона?

Според нас, категорично да. Предложените промени в НПК са съществени дори могат да се определят като радикални в някои аспекти.

С тях се преследва ускоряване на процесуалното развитие в двете фази на наказателното производство като се предлага:

– въвеждането на разпоредително заседание, в което ще се решават окончателно въпросите относно допуснати процесуални нарушения в досъдебното производство;

– премахва се възможността за прекратяване на наказателното производство като   санкция от необоснованото му забавяне и се въвежда процедура за ускоряване на производството в съответствие с европейските стандарти и други;

– разширява се кръгът на лицата, които могат да направят искане за ускоряване на наказателното производство като такива права се предоставят вече не само на обвиняемия и на неговия защитник, но и на пострадалия и на ощетеното юридическо лице  в досъдебното производство и други.

С проекта се предлага, с оглед компетентността и по-голямата специализация на Специализирания наказателен съд, той да решава дела с висока правна и фактическа сложност, като се предвижда той да гледа корупционните престъпления, за които са привлечени под отговорност народни представители, министри, председатели на държавни органи, и други лица заемащи публични длъжности.

С предлаганите промени се изключва проверката от касационната инстанция на въззивни присъди по дела от частен характер.

Предложен е комплекс от правни норми, с които се цели адекватно прилагане на принципа „ne bis in idem“ при конкуренция между административнонаказателна и наказателна отговорност.

Със законопроекта се въвеждат изискванията на редица от нормативни актове от правото на ЕС – директиви и рамкови решения. За първи път е регламентиран и редът, по който се отправят преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси, в нова самостоятелна глава от кодекса и т.н. и т.н.

При обсъжданията на първо гласуване в комисиите в Парламента се посочва, че законопроектът е изготвен от Министерството на правосъдието в работна група с участието на представители на прокуратурата, съда и адвокатурата и е обсъден на заседание на Съвета по прилагане на актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. Представени са и становища по законопроекта от Върховния касационен съд и от Висшия адвокатски съвет. Кои са били членовете на тази работна група? Къде са тези становища? Какви са резултатите от провелото се някога в миналото обсъждане?

А защо няма оценка на въздействието?

Защо да няма обществена консултация по новите правила на ЗНА? Какво пречи за подобен важен законопроект, въвеждащ толкова промени да се проведе широка обществена консултация с всички заинтересовани страни за срок от минимум 30 дни – публично и прозрачно в интернет, да се съберат и вземат предвид техните приноси, правителството да покаже пред обществото как законодателства по европейски, след което предложенията да бъдат внесени?

Защо липсва преглед за съответствие с ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ?

Защо съставителят Министерството на правосъдието не е извършил преглед за съответствие с ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ след като законът го задължава за това. Та нали, както е записано в мотивите, с този проект на НПК се цели спазване на редица норми

именно на ЕКПЧ и изисквания по пилотни решения на ЕСПЧ? Не е ясно.

Нали днес всички политици, особено управляващите, говорят за най-дефицитната стока на пазара на политиката – доверието на народа в тях, как ще го го постигнат при такава липса на прозрачност и легитимност на вземаните от тях решения…

*Статията е писана за De Fakto, а заглавието на Тони Димов е намигване към Александър Кашъмов, който наскоро публикува критичен анализ за друг „промушен“ законопроект, този за Административно – процесуалния кодекс, а именно Промушен без обсъждане законопроект накърнява правата на гражданите