Д-р Тони Димов пред в. Труд: НИЕ НЕ ЖИВЕЕМ В ПРАВОВА ДЪРЖАВА

За по-малко от 3 месеца депутати погазиха поне 3 пъти закона за нормативните актове

Депутатите прекратиха буйния устрем на ГЕРБ към изпълнение на пожеланото с референдума на Слави. Нито една парламентарна група не подкрепи техния проект за изменение на Избирателния кодекс, който предвижда мажоритарен вот, задължително гласуване и падане на партийната субсидия от 11лв. на 1 лв. на глас. В политическата суматоха един важен факт беше подминат – нарочно или случайно. Този, че 14  законотворци от управляващото мнозинство прегазиха като луда крава Закона за за нормативните актове. Той от 4 ноември 2016 г. задължава всеки от тях, преди да внесе творчеството си в парламента, да организира обществени консултации и предварителна оценка на въздействието му. Целта е, след като не носят отговорност за това, което казват, народните трибуни да намалят поне броя на глупостите, които правят. Тази цел очевидно остава непостижима засега.

„Ние не живеем в правова държава. Държава, в която и тия, които приемат правилата, не ги спазват, не е правова, тя е неправова“, заяви пред „Труд“ Тони Димов, председател на Центъра за оценка на въздействие на законодателството.

Тежки думи. Димов добави:

„ Правовата държава е територия, в границите на която действа принципът на законността, а неговото прилагане започва от хората, които съставят и приемат законите. Тяхното отношение към този принцип определя отношението на всички останали граждани към правото, към институциите, към държавата и към самите тях – народните представители. Когато те го нарушават, същото може да се очаква от всички останали хора в България. А точно това се случва в Народното събрание. В него от 2-3 месеца насам бяха внесени поне три важни законопроекта без оценка на въздействие – два за мажоритарния вот (от ГЕРБ и  Георги Кадиев) и един за старите столици (от Реформаторския блок, ГЕРБ, БСП и Патриотичния фронт). Гледахме процедурно шоу в правната комисия и нито един депутат не се сети да каже: Край, стоп, червен светофар, спрете всякакви коментари, правилата на законодателната игра са променени, законът ни задължава да направим предварителна оценка на въздействието! Не се сети, или не поиска да го направи.

Защо така се получава?

„Законодателите може би не познават действащите закони, от толкова бурно заканодателство те нямат време да ги прочетат и забравят за какво са гласували и кога. Народното събрание миналата година е приело 158 закона – огромен нормативен масив, обречен на неефективност. Друг въпрос е, че от 267 проекта за тях, 143 са внесени от депутати. Това разбива всички правни постулати, според които основният вносител на законопроектите трябва да е техният изпълнител, т.е. Министерския съвет.“

Все пак в проекта за изменение на Избирателния кодекс на 14-те депутати от ГЕРБ има кратък текст за оценка на въздействието му. В него се казва: „Ще бъдат необходими значителни разходи за обезпечаване на организационно-техническа подготовка на изборите и за нов състав на комисиите. Ще трябва да се преструктурира изборната администрация и да се назначат експерти с опит, за което ще са необходими допълнителни разходи. Не се предвижда сливане и закриване на административни структури. С настоящия законопроект са предвидени последващи промени в Закона за бюджета за 2017 г. и в Закона за политическите партии, свързани с премахване на субсидията за политическите партии.“

Д-р Тони Димов не се примирява с това:

„Тези писмени упражнения на една страничка с едър шрифт нямат нищо общо с това, което навсякъде в света се нарича цялостна предварителна оценка на въздействието. Формално законът е спазен, но е извършена подмяна на реалностите. Правото казва, че референдумът не е задължителен, но под влияние на шоуто на Слави всички казват, че е. Според правото истинска оценка на въздействието  няма, но според депутатите е обратното. Ако се чудите как е, вижте Закона за нормативните актове.“

Чл. 18 а. При изработването на проект на нормативен акт се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица;

Чл. 19. Съставителят на проект на нормативен акт извършва оценка на въздействието на нормативния акт, когато това е предвидено в този закон;

Чл.20 ал.3, т. 2 Цялостна предварителна оценка на въздействието се извършва при  изработване на проекти на нормативни актове, за които частичната оценка е показала, че може да се очакват значителни последици.

Чл. 26, ал. 3 Преди внасянето на проект на нормативен акт, съставителят го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, доклада и предварителната оценка на въздействието за обществена консултация.

Димов продължава да пита:

„По законопроекта за мажоритарния вот провеждана ли е обществена консултация?“

Ако е провеждана, ние не сме чули за това. Той  разсъждава така:

„ Обществените консултации са продължение на правото на глас на избирателите, те са тест за продукцията на законодателната власт.  Законопроект като този, който касае волята на 2,5 млн. граждани, безспорно се нуждае от консултации. Това е учебникарски пример за законопроект с очаквани „значителни последици“ . С него се променя радикално избирателната система, а оттам и политическото представителство в управлението на дъРжавата, въвежда се ново райониране на страната, което изисква значителни разходи, засягат се избирателните права на всички граждани. Ето защо е задължително да се съберат най-добрите национални и международни експерти по изборни системи – двайсет, трийсет, петдесет.  Те да работят поне няколко месеца – да симулират изборен процес, да разиграват хипотези, да адаптират добри практики.  Чак тогава и след като отчетат всяко мнение от обществените консултации, те да излязат с предложение за регулиране на вота в най-подходящия вариант. Това, което са написали депутатите, за да отбият номера с оценката на въздействие на този законопроект, свързан с национален референдум, е обида за всички мислещи хора. То е особено обидно за младите българи, които пътуват по света и питат защо у нас не е така, които не искат е-та в храната, нито не-та в държавата и желаят промяна в управлението й – промяна,  до която рано или късно ще доведат неполитиците, неновините, недържавата и другите не-та,  за които тия дни разсъждаваше един отличен преподавател по политология, мой колега.“

Д-р Тони Димов е наясно, че законотворците, които критикува, не мислят така. И търпеливо обяснява:

„Вярно, че съгласно Закона за нормативните актове всеки законопроект се внася с предварителна оценка на въздействието, която е частична – описание на определени обстоятелства, което за прегледност се излага в табличка и малко текст. Но когато частичната оценка сочи, че очакваните последици от проектозакона са значителни, законът изисква цялостна оценка на въздействието – социологически и демографски проучвания, икономически и юридически изследвания, политологически анализи, експертни и обществени мнения – и всичко това обобщено в доклад от 30 и повече страници. Този доклад трябва да съдържа убедителни доказателства, че препоръчваният вариант за действие е подходящ.“

Не е за вярване, но минаха месеци откакто България въведе задължителната оценка за въздействие на законодателството, а Димов и колегите му още не са се похвалили на партньорите си в други държави.

„Ако им пишем: „Приятели, ние успяхме, комунистическият законодателен процес е вече европейски и у нас“, те ще ни поздравят, но ще попитат веднага: колко оценки са направени, колко консултации, станаха ли вече законите по-качествени?“, кахъри се председателят на Центъра за оценка на въздействие на законодателството.  Преди време, в деня, в който Законът за нормативните актове влезе в сила, той даде интервю за „Труд“ и нарече станалото „революция“. Ако тя беше победила, депутатите и другите правоимащи вероятно щяха да спрат да коват закони за щяло – не щяло и за нещастие на електората, който ги праща във властта и им дава заплати. „Край на законотворческите импровизации, сменихме правилата!“, тържествуваше Димов. Не му се вярваше, че и тия правила ще си останат на хартия. Уви, отново се оказа, че у нас единствено законите на Мърфи са валидни: ако нещо изглежда лесно, значи е трудно; ако се чувстваш добре, ще ти мине.