ВНЕСЕНИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА МАЖОРИТАРНА СИСТЕМА ПРОТИВОЗАКОННИ

Тони Димов пред OFFNEWS: Нормална държава или държавата на Издислав

Законът за нормативните актове, който изисква да се прави оценка за въздействие на всеки закон, не се спазва. Тази сериозна законодателна промяна, която налага да се прави оценка на въздействие преди внасянето на всеки проектозакон, беше приета тази година и влезе в сила от 4 ноември 2016 година.

Частичната оценка е задължителна за всички предложения за изменение и допълнение на нормативни актове, а цялостната за проектите на изцяло нови закони и за предложения, които биха имали значителни въздействия.

От тогава в Народното събрание са внесени два законопроекта, които изискват цялостна оценка на въздействието – изцяло новият Закон за старите столици и предложенията за изменение и допълнение на Изборния кодекс, които биха довели до смяна на цялата избирателна система с въвеждане на мажоритарния вот.

От Центъра за оценка на въздействието на законодателството сигнализират, че законът не спазва от самите депутати. В двата закона, които са внесени след влизането в сила на изискването за задължителна оценка представените оценки нямат нищо общо, с това което се прави в ЕС и в държавите членки и се нарича оценка на въздействието, а е една лоша имитация, която звучи като английския в песента Издислав.

Това се отнася до Закона за старите столици, внесен от 16 депутати от 4 парламентарни групи – ГЕРБ, РБ, ПФ и БСП и промените в Изборния кодекс, които предлага омбудсманът Мая Манолова и внесени от независимия депутат Георги Кадиев.

Тони Димов от Центъра за оценка на въздействие на законодателството дава пример със Закона за старите столици, при който по Закона за нормативните актове задължително се изисква извършването на цялостна предварителна оценка на въздействието и провеждането на обществени консултации за период от 30 дни преди неговото внасяне в НС. „Към този законопроект няма данни за проведени обществени консултации, има по-малко от 1 страничка текст озаглавен предварителна оценка на въздействие, който няма нищо общо с това, което представлява цялостна оценка на въздействието в ЕС и в света. Цялостната ОВ трябва да включва задълбочен, базиран на доказателствата, икономически, юридически и тясно специализиран, според областта на интервенцията, анализ при който чрез използването на количествени и качествени показатели се сравняват потенциалните икономически, социални и екологични въздействия на минимум три различни варианта за разрешаване на проблема и се прави препоръка относно оптималния вариант“, обяснява д-р Димов.

Тони Димов дава пример и със Закона за промените в Изборния кодекс, внесен от Кадиев. „Не може толкова сериозен проект на закон с очаквания за толкова значителни въздействия, свързани с промяна на цялата политическа система в страната, на държавата и на обществото като цяло да има оценка от 3 странички, категоричен е д-р Тони Димов от Центъра за оценка на въздействие на законодателството. Всяка дума от текста и мотивите към законопроекта сочи на очаквания за значителни последици – смяна на избирателна система, ново райониране, нови административни структури. Има ли разумен човек, който да смята, че последиците от такъв законопроект не биха били радикални и съществени.“

„България е на път да сътвори поредния невиждан връх и световен рекорд в законодателната мисъл. Законодателният ни орган приема за обсъждане закон, който е с претенцията да промени из основи държавата без да направи задълбочена оценка на въздействието от тази промяна, при действащо изрично задължение за извършването на такава по закон.“

Той уточнява, че Законът за нормативните актове изисква извършването на цялостна предварителна ОВ, винаги когато частичната ОВ е показала, че може да се очакват значителни последици. „Това означава да се проведе голямо социологическо проучване, да се съберат най-добрите експерти по темата от България и от света, да се проведат поредица от икономически изследвания и анализи, социални и демографски проучвания и да се приложат всякакви други необходими за случая научно безспорни методи за анализи и прогнозиране. Всичко това следва да се постави в контекст на вариантен анализ, чрез обсъждането на минимум 3 различни алтернативни решения по регулиране. Накрая, като се вземат предвид и всички мнения на участниците в обществените консултации, резултатите от оценката да се представят в доклад и на базата на доказателствата да се предложи оптималния вариант на регулиране, този който е най-приемлив от всички гледни точки“, сочи Димов.

А точните изисквания за закона са:

При изработването на проект на нормативен акт се извършва предварителна оценка на въздействието и се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица.

Извършването на частична предварителна оценка на въздействието предхожда изработването на всеки проект на закон, кодекс или подзаконов нормативен акт на МС.

Цялостна предварителна оценка на въздействието се извършва при:

– изработване на нови закони и кодекси;

– изработване на проекти на нормативни актове, за които частичната оценка е показала, че може да се очакват значителни последици.

Преди внасянето на проект на нормативен акт, съставителят му го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието за обществени консултации за срок не по-кратък от 30 дни.

Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, и предварителна оценка на въздействието не се обсъжда от компетентния орган.

Според правилника за организацията и дейността на НС такива законопроекти не се разпределят към постоянните комисии по реда от председателя на НС.

Експертите призовават депутатите да спазват закона, който сами са приели и да правят ясни, точни и пълни оценки на въздействието така, както изисква този закон.

„Ако народните представители, приемайки Закона с нормативните актове със задължителната оценка на въздействието са имали предвид да правят такива цялостни оценки като при дадените примери, това означава, че те просто са имитирали намерения за промени, с което са подвели нас и цялото общество. Това просто ние няма как да го приемем. Тази регулаторна реформа е малката останала светлина за такива като нас, която ни дава смисъл да продължим да живеем и работим в България и ние няма как да се съгласим това да продължи и да се молим на законодателния орган да спазва собствените правила.

Другото означава да продължим да се лутаме и чудим, „Има ли такава държава”, „уникална държава”, „нормална държава” или просто да си знаем, че това е „държавата на ИЗДИСЛАВ“, коментира Тони Димов.