НОВО МЕЖДУИНСТИТУЦИОНАЛНО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПО-ДОБРО ЗАКОНОТВОРЧЕСТВО МЕЖДУ ЕП, СЪВЕТА НА ЕС И ЕК

На 13 април 2016 г. Европейската комисия обяви новото Междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество, сключено между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия. В глава ІІІ от него са посочени трите основни инструмента за по-добро законотворчество: оценката на въздействието, обществените консултации и последващото оценяване на съществуващото законодателство.

 

br_infographic-741x1024Оценка на въздействието

Трите институции се съгласяват относно важния принос, който оценките на въздействието имат за подобряване на качеството на законодателството на Съюза. Оценките на въздействието са инструмент, който помага на трите институции да вземат добре информирани решения, без да са заместител на тези решения в рамките на демократичния процес на вземане на решения. Оценките на въздействието не трябва да водят до неоправдани забавяния на процеса на законотворчество или да накърняват правомощията на законодателите да предлагат изменения. Оценките на въздействието следва да обхващат въпросите относно съществуването, мащаба и последиците от идентифицираните проблеми и да дават отговор на това дали е необходимо действие на Съюза. Те трябва да набелязват алтернативни решения и, където е възможно, потенциални краткосрочни и дългосрочни разходи и ползи, като оценяват икономическите, екологичните и социалните въздействия по интегриран и балансиран начин, с помощта както на качествени, така и на количествени анализи.

Принципите на субсидиарност и пропорционалност трябва да бъдат спазват изцяло, както и да бъдат зачитани основните права. Оценките на въздействието също така следва винаги, когато е възможно, да изследват „Разходите при Не-Европа”[1], както и на въздействията върху конкурентоспособността и на административната тежест на различните варианти, като се обръща особено внимание на МСП (и Принципът„Мисли първо за малките”), аспектите на дигиталния пазар и териториалните въздействия. Оценките на въздействието следва да се основават на точна, обективна и пълна информация и да са пропорционални на обхвата и фокуса на оценяваните политики.

 

Комисията

Комисията ще извършва оценки на въздействието на своите законодателни и незаконодателни инициативи, делегирани актове и мерки за изпълнение, които се очаква да имат значителни икономически, социални или екологични последици. Инициативите, включени в работната програма на Комисията по правило ще бъдат придружавани от оценка на въздействието. В своя собствен процес на оценка на въздействието, Комисията ще се консултира възможно най-широко.

 

Комитетът за регулаторен контрол

Комитетът за регулаторен контрол към Комисията ще извършва обективни проверки за качеството на нейните оценки на въздействието. Окончателните резултати от оценките на въздействието ще бъдат предоставяни на разположение на Европейския парламент, на Съвета и на националните парламенти и ще бъдат правени публично достояние заедно със становищата на Комитета за регулаторен контрол към момента на приемане на съответната инициатива от Комисията.

 

Европейският парламент и Съветът

Европейският парламент и Съветът, при разглеждането на законодателните предложения на Комисията, ще вземат изцяло под внимание оценките на въздействието на Комисията. За тази цел, оценките следва да им бъдат представяни по такъв начин, че да се улесни разглеждането от Европейския парламент и Съвета на решенията за избор на варианти, взети от Комисията.

Европейският парламент и Съветът, когато те считат това за уместно и необходимо за законодателния процес, ще извършват оценки на въздействието по отношение на техните предложения за съществени изменения към предложенията на Комисията. Европейският парламент и Съветът, като общо правило, ще вземат оценките на въздействието на Комисията като отправна точка при по-нататъшната им работа. Дали едно изменение е „съществено” или не, това следва да бъде определено от самата институция, която предлага това изменение.

 

Европейският парламент, Съветът и Комисията

Комисията може по своя собствена инициатива или по покана на Европейския парламент или на Съвета да допълва своите оценки на въздействието или да извършва допълнителни аналитични дейности, ако счете това за необходимо. Когато прави това, Комисията следва да взема предвид цялата налична информация, достигнатият етап от законодателния процес и необходимостта да се избегнат ненужни забавяния в този процес. В този контекст, съзаконодателите следва да вземат предвид изцяло всички допълнителни разработки и предложения, предоставени от Комисията.

Всяка една от трите институции е отговорна за собственото организиране работата си по оценка на въздействието, включително за ползването на вътрешните организационни ресурси и контрола за качеството. Те редовно ще си сътрудничат чрез обмен на информация относно най-добрите практики и методи за оценка на въздействието, което ще позволява на всяка от тях постоянно да подобрява собствената си методология и процедури и ще допринася за съгласуваността на цялостната дейност по оценка на въздействието.

Предварителните оценки на въздействието на Комисията, както и всякакви допълнителни дейности по оценка на въздействието, проведени по време на законодателния процес от институциите ще бъдат оповестявани до края на законодателния процес и взети заедно ще могат да служат за основа при последващото оценяване.

 

Обществени консултации, консултации със заинтересованите страни и обратна връзка

Обществените консултации и консултациите със заинтересованите страни са неразделна част от добре информираното вземане на решения и подобряването на качеството на законотворчеството. Без да се засягат специфичните разпоредби, които се прилагат към предложенията на Комисията съгласно член 155, ал. 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Комисията преди да предлага инициативи ще провежда обществени консултации по открит и прозрачен начин, като гарантира, че условията и сроковете за тях позволяват възможно най-широко участие. По-специално Комисията ще насърчава прякото участие на МСП и пряко засегнати страни в консултациите. Това ще включва публични он-лайн консултации. Резултатите от обществените консултации и консултациите със заинтересованите страни ще се съобщават незабавно на съзаконодателите и ще се оповестяват публично.

 

Последващо оценяване на съществуващото законодателство

Трите институции потвърждават важността на постигането на възможно най-голяма последователност и съгласуваност при организирането на тяхната дейност по последващо оценяване на ефектите от действащото законодателство на Съюза, включително свързаните с него обществени консултации и консултации със заинтересованите страни. Комисията се задължава да информира Европейския парламент и Съвета относно многогодишния си план за оценяване на съществуващото законодателство и, доколкото е възможно, да включва в това планиране и техните искания за по-задълбочено оценяване на специфични области на политиката или на действието на конкретни текстове. При планирането на оценяването, Комисията ще спазва сроковете за отчитане и преразглеждане, определени в законодателството на Съюза.

В контекста на законодателния цикъл, оценяванията на съществуващото законодателство и политики, основани на ефикасността, ефективността, адекватността, съгласуваността и добавена стойност, трябва да служат за основа на оценките на въздействието на варианти за по-нататъшни действия. За да насърчат тези процеси, трите институции се споразумяват, когато е възможно, да прилагат общи критерии за докладване, мониторинг и оценяване на законодателството като едновременно избягват свръхрегулацията и увеличаването на административната тежест, по-специално спрямо държавите – членки. Когато е възможно, тези изисквания могат да включват измерими показатели като основа, върху която да се стъпи при събирането на доказателства за ефектите на законодателството на практика.

Трите институции се съгласяват систематично да обмислят възможностите за включването на клаузи за преразглеждане в законодателството и да вземат предвид времето, необходимо за изпълнение и за събиране на доказателства за резултати и въздействия. Трите институции се съгласяват и да преценяват дали следва да се ограничи прилагането на някои закони до определен период от време (чрез включването на т.нар. „клаузи за  залязване”).

Трите институции се ангажират да се информират взаимно в разумен срок преди приемането или промени в техните собствени насоки и инструменти за по-добро законотворчество (обществени консултации и консултации със заинтересованите страни, оценки на въздействието и последващи оценявания).

[1] Докладите „Разходи при не-Европа” имат за цел да изследват възможностите за икономически ползи и за постигането на „обществено благо“ чрез общи действия на ниво ЕС. Те се опитват да идентифицират области на политиката, които могат да се възползват от по-дълбока интеграция в ЕС, където добавената стойност на действията на равнище ЕС е потенциално значима.