ИНТЕРВЮ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ЦЕНТЪРА ЗА ОВЗ ПРЕД БЪЛГАРСКИЯ THE ECONOMIST – СПИСАНИЕ LIFE

Регулаторната реформа е толкова необходима, колкото и конституционната

Регулаторната реформа е толкова необходима на България, колкото конституционната и съдебната и това го показва качеството на законодателството и достигнатите невиждани върхове в неспазването на закона през последните години.

Как можем да очакваме високо ниво на правосъзнание и добри резултати от правоприлагането след като един закон е приет за три или пет дни, не е обсъден със заинтересованите страни, почти липсват мотиви към него, няма ясна формулировка на целите, които се преследват с него, не са посочени резултатите към които той се стреми и т.н.

Преди малко повече от 2 години, когато Центърът за оценка на въздействието на законодателството започна да изпълнява своя първи голям проект, свързан с въвеждането на механизма на оценката на въздействието в България нашите швейцарски партньори ни зададоха няколко генерални въпроса:

Какво правите в България, за да гарантирате, че чрез решенията по регулиране се защитава само и единствено публичният интерес?

Анализирате ли доказателства преди да изберете подходът или действието, което публичната власт трябва да предприеме за справяне с идентифицирани проблеми?

Оценявате ли въздействието на предлаганите мерки за регулиране поне върху малките и средните предприятия?

Има ли правна уредба и научна дисциплина в България, които да третират някои от аспектите по зададените по-горе въпроси?

Нашият отговор на всички тези въпроси беше едно голямо НЕ. Тяхната ответна реакция беше следната: толкова ли сте богати, че да си позволите подобно безразборно законодателстване, толкова ли е силна вашата икономика, че малкият ви бизнес да не се нуждае от мерки за защита и т.н. Тогава ние просто премълчахме факта, че сме най-бедната държава в ЕС с надеждата, че Швейцария като не е член на Съюза те може и да не знаят този факт, т.е. поне да не изглеждаме като последните глупаци на континента.

Щом е така, приятели, казаха ни швейцарците, България се нуждае не от фрагментарното въвеждане на отделни компоненти от системата на оценка на въздействието, като например ОВ в рамките на изпълнителната власт или Тест за въздействие върху МСП, а от цялостна регулаторна реформа, която има за цел да промени из основи начинът на мислене при вземането на решения относно публичните политики и в частност тези по регулиране. Образно казано, време е вашите лампови телевизори от началото на 70-те години да бъдат заменени от 3D или 4G технологиите, за да можете да приемате честотите, на които излъчва своите сигнали ЕС. Комунизмът трябва да си отиде от вашия законодателен процес завинаги.

Тогава за първи път се замислихме за един от най-консервативните и стабилни български закони през последните повече от 40 години Законът за нормативните актове. Оказа се, че до 12.06.2007 г., т.е. почти половин година след като България се е присъединила като пълноправен член на ЕС, устройственият закон за нейните нормативни актове – Законът за нормативните актове регламентира предназначението законодателството по следния начин: „за да служи (то) по-успешно на развитието на социалистическата демокрация и изграждането на зряло социалистическо общество.”

Как е променена тази разпоредба? Отговорът е: много лесно, като с дърводелската тесла е премахната втората част от нейния текст и оттук нататък законодателството ни е останало без предназначение.

Как след тази „огромна еволюция” в ЗНА можем да очакваме някаква концептуалност, кохерентност и висока технологичност на българското законодателство? Отговорът е: никак.

Резултатите от тази „еволюция” са налице. Имаме закони и кодекси, променяни между 40 и 60 пъти за предишния програмен период.

Какво означава понятието „регулаторна реформа”? То едновременно включва промяна в подходите към регулирането, усъвършенстване на законодателния процес и новелизация на законодателството. При него:

  1. законодателстването е изцяло базирано на принципа на минималната намеса на държавата в обществените отношения;
  2. законодателят винаги търси нетните ползи от интервенциите си;
  3. законодателството залага на яснотата и простотата;
  4. законодателството се разглежда като комплекс от мерки, насочени към разрешаване на дефинирани проблеми;
  5. регулирането се разглежда като публична услуга, чиито потребител е обществото, което избирайки законодателя изисква от него най-добро качество.

Внесеният в Народното събрание в началото на септември 2015 г. проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове има потенциала да положи основите и да даде началото на регулаторната реформа в България като въвежда задължителност на института на предварителната оценка на въздействието, като засилва ролята на обществените консултации и утвърждава последващата оценка на въздействието на приетото законодателство.

Тони Димов, д-р по право